„Pecunia non olet” (парите не миришат) е вероятно най-познаваната римска сентенция у нас. Нейният произход е свързан с такса, която купувачите на урина от публичните тоалетни в Древен Рим трябва да заплащат на хазната. Те я използват в текстилната индустрия – за обработка на кожи, както и за химическо чистене на тогите, които носят римляните по това време.
Вече две хиляди години тази сентенция е пътеводна светлина в живота на катаджии, фолкпевици, митничари, главни архитекти на големи градове и вся осталньная сволоч. Разбира се, има юридически лица с далеч по-големи черпаци, на които изобщо не им пука откъде идва парата (на русенски пърътъ), стига таргетите да са постигнати и бонусите – раздадени. Ето седем от тях:
1) Coca-Cola
„Кока-кола” е една от компаниите с най-голям рекламен бюджет в света – близо 6 милиарда долара годишно (около 10% от БВП на България). Техният пръв маркетингов удар е на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, където са официален спонсор. Друг с голям маркетингов удар там е Адолф Хитлер –историята с тъмнокожия атлет Джеси Оуенс е добре известна, макар и да е със съмнителна достоверност.
В навечерието на Втората световна война Германия постепенно налага своята доктрина за автархия (икономическа самодостатъчност) и „Кока-Кола” започва да изпитва трудности при вноса на суровината от САЩ. Местното ръководство на компанията решава да създаде нова напитка, която да се произвежда изцяло от немски суровини и да отговаря на традициите и бита на немеца (разбирай да е евтина, пък вкусът какъвто ще да е). Ръководството организира мозъчна атака сред служителите за името ѝ, като задачата е да използват фантазията си. „Фанта!”, провиква се един от търговците и така се ражда новата напитка. Тя се прави от всичко, което може да се намери в Германия по това време – суроватка, захарин и остатъчната ябълкова пулпа след производството на сайдер. Днес родената в Третия Райх „Фанта” се предлага в над 90 различни вкуса в целия свят.
2) Riggs Bank
За разлика от „Кока-Кола” вашингтонската банка „Ригс” не е сред най-популярните брандове в света, но историята ѝ е забележителна. Основана е през първата половина на XIX век, а през 1868 година тя осигурява златото, с което американското правителство купува Аляска от руския цар. Краят ѝ не е толкова бляскав, колкото началото. След ареста и последвалия процес срещу Аугусто Пиночет се оказва, че „Ригс” е направила възможно той да задържи една голяма част от богатството си, като е давала фалшиви данни на американския регулатор. По една щастлива случайност прекият надзорник на банката по-късно е назначен на ръководна позиция в нея.
Но това не е всичко, както казваше чичото от WS Teleshop.
През 2005 година „най-влиятелната банка в най-влиятелния град на света”, както сама се определя, е уличена в изпиране на огромни капитали, присвоени от диктатора на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Малката африканска държава е забележителна с това, че средният БВП на глава от населението (ППС) през 2009 година е 40 000 долара, което я поставя сред най-богатите страни в света, а същевременно ¾ от населението й живее под линията на бедността. Причината за това огромно неравенство е петролът, открит там през 90-те. Приходите от него облагодетелстват най-вече президента и отчасти неговата огромна клиентела, с която той поддържа режима си вече 40 години. Неговият син Теодорин обича да пуска в социалните мрежи снимки със скъпи коли, яхти, частни самолети и дори подводници. Миналата година той беше арестуван в Бразилия с 15 милиона долара в кеш и часовници, носени в сакове.
След леко неудобната ситуация с милиардите, откраднати от народа на Екваториална Гвинея и изпрани от вашингтонската банка „Ригс”, тя беше купена от друг финансов холдинг и тази марка бе изтрита от лицето на земята.
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите с дребна сума. Към всеки дарен лев редакцията ще добави още един, а в края на месеца томбола ще определи щастливеца, който ще може да си купи хероин от Киро Японеца.
3) Hennessy
Един от най-големите клиенти на Хенеси в тяхната история не е нито 2Pac, нито синът на Цоло Вутов (той предпочита Moet) , а Ким Чен Ир (не дядото, не внука, а този между тях). Или поне през 90-те години, когато прави поръчки за над 800 000 долара на година. Толкова пари средностатистическият севернокореец изкарва за 800 години. Докато се обърнеш и те минали.
За две години през 90-те, когато Ким тъкмо е взел властта от татко си, а черният му дроб е все още здрав, той е най-големият клиент на „Хенеси” в целия свят. Явно за тях парите наистина не миришат, ако не броим деликатният опушен нос на френски дъб, който се разнася от бутилката за 650 долара.
4) Nokia Siemens
През 2009 година в Иран се провеждат избори, на които действащият президент Махмуд Ахмадинеджад печели втори мандат с 63% от гласовете. Опозицията обаче обявява вота за нелегитимен поради редица нарушения в изборния ден. Избухват масови протести, които са брутално потушавани от полицията и паравоенната групировка „Басидж”. Арестувани, бити и репресирани са хиляди иранци, десетки загиват. Някои от „протестърите” впоследствие разказват, че докато са били в ареста, полицията им е показвала есемеси и записани разговори от техните телефони. Оказва се, че година по-рано консорциумът „Нокия-Сименс Нетуъркс” е продал на иранското правителство технология за „инспекция на дълбоки пакети”. С други думи всяка заявка от електронно устройство, пратена по интернет, може да се прихване, изследва и проследи. Следенето на целия трафик прави интернет в Иран в пъти по-бавен, но това е най-малкият проблем. Десетки сайтове са блокирани, хиляди потребители са намирани по употребена по ключова дума и репресирани от властите.
След протестите иранците започват масово да бойкотират Нокия. Продажбите им намаляват наполовина, а много търговци на електроника премахват всички устройства с тази марка от витрините си заради страх от отмъщение. Компанията изглежда не се трогва особено от този факт – само две години по-късно се оказва, че е продала същата технология на Бахрейн.
5) JP Morgan
През 2005 година гигантската банка направи публично извинение за това, че две от нейните предшественички са участвали активно в търговията с роби. Citizens Bank и Canal Bank, и двете базирани в Луизиана, са приемали роби като залог за отпускане на кредити, както днес се приема апартамент или автомобил. Около 1300 души са станали актив на банката, след като оригиналните им собственици не са могли да изплащат задълженията си. Разбира се, признанието на JP Morgan не стана от добро сърце и искрено разкаяние за съдбата на милионите африканци, изтръгнати от родината им и принудени да работят на плантациите в американския Юг. Причината бе наредба на градските власти на Чикаго, задължаваща всяка компания, която прави бизнес в града, да обяви публично връзките си с търговията на роби в миналото.
6) L'Oréal
Основателят на L'Oréal Южен Шулер е роден в Париж през 1881 година, но има немски корени. Завършва химия пръв във випуска и малко след това изобретява боя за коса, която нарича „Oréalе”. Оттам започва неговият възход. В навечерието на Втората световна война Шулер е прехвърлил 50-те, а L'Oréal е вече голяма и мощна компания. Фашисткият „Таен комитет за революционни действия”, наричан La Cagoule („Качулката”), запълва времето си с политически убийства, трафик на оръжие за Франко и нападения над социалистически митинги. Членовете често провеждат срещите си в централата на L'Oréal, откъдето идва и голяма част от финансирането. Един от най-активните от тях е Андре Бетанкур, впоследствие съпруг на дъщерята на Южен Шулер – Лилиан (най-богатата жена в света при смъртта си през 2017 година).
След немската окупация на Франция Южен Шулер и основателят на La Cagoule Южен Делонкл основават политическа партия, която активно сътрудничи на нацистите в разнообразни дейности, като например взривяването на няколко синагоги в Париж през 1941 г. В същата година Шулер издава книгата си „Революция на икономиката”, която съдържа лично подбрани речи на Хитлер, както и разсъждения от типа на „Трябва да изтръгнем от сърцата на хората детински идеи като свобода, равенство и дори братство, които могат да доведат единствено до разруха.”
Естествено, вярността към фюрера не остава без материално изражение, както обичат да казват футболистите. Между 1940 и 1943 година продажбите на L'Oréal нарастват четири пъти, а личните доходи на Южен Шулер - десет пъти. Основно перо в тях, освен козметичният гигант, е компания за бои, която (чрез посредник) продава 95% от продукцията си на немския флот. След края на войната Шулер е съден за колаборационизъм, но комбинацията от пари, връзки и чист късмет, както и умелото прикриване зад сложна корпоративна схема на покупки и продажби го спасяват от присъда.
7) Boeing
Компанията от Чикаго е основана от Уилям Боинг през 1916 година като производител на самолети. Той е заможен търговец на дървесина, който се запалва по авиацията първоначално като любител. След като самолетът му се поврежда, той осъзнава, че за времето, за което ще пристигнат новите части, той ще може да си ги произведе сам. И до днес в умовете на хората „Боинг” е свързвана единствено със самолети, но всъщност оръжейният ѝ отдел формира 1/3 от общите приходи (които са малко над 100 милиарда долара).
В сайта на „Боинг”, раздел „Принципи”, може да се прочете следният пасаж: „В Боинг позицията ни относно етичното поведение в бизнеса е следната: правѝ правилното нещо, всеки път, без изключение”. Да се чуди човек как разработени от тях военни технологии попадат в ръцете на Саудитска Арабия, която ги използва във войната с Йемен, включително срещу цивилни и деца.
Отделни американски политици от години се опитват да забранят продажбите на американско оръжие на режима в Саудитска Арабия.Тези опити обаче са блокирани от други американски политици, чиито донори по случайност са „Боинг” и „Локхийд Мартин”. Междувременно акциите на двете компании са съответно утроили и удвоили цената си, откакто гражданската война в Йемен започна през 2015 година. Business as usual.
