12 март 2021 година. Студиото на „Панорама“ е пълно с политици, които са дошли да се борят за народния вот на 4 април. Първи думата има Волен Сидеров. Със стойка и дикция на много пиян човек той развива теорията, че ковид е световен социален експеримент и такова нещо като цяло няма (Защо не се правят аутопсии на починали от ковид според вас?). Следват представителите на другите парламентарно представени партии, които като оживели фигури от музея на мадам Тюсо набиват в главата на потенциалния избирател опорните точки, които преди това са им набили на тях (уви, акъл се набива, Томиславе, на умен човек).
Единственият друг участник, чиято харизма се приближава до тази на Волен Сидеров, е някаква леля от „Воля“ с перли на врата. С говежда упоритост тя повтаря съвършени безумия за безплатни лекарства за ученици и пенсионери, но говори толкова меко, че буквата „т“ се чува като „ч“ и зрителят има чувството, че от небето валят шоколадови бонбони.
От участието на „големите“ партии лъха на тежък провинциализъм, липса на опит в публичното говорене и каквато и да била бърза реакция в дискусията. Само човек с напълно железни нерви може гледа техните представители в продължение на един час, без да се отчая напълно. Така че може би решението е в малките партии. Всичко в U-men.bg е малко: малки са приходите ни (което не ни позволява на наемем утвърдени майстори на перото като Калина Паскалева или Калин Терзийски), малки са хонорарите на авторите (но не по-малки от амбициите им), малък е и броят на уникалните дневни посетители (по-точно около двама). Така че няма нищо по-нормално от това медията ни да даде трибуна на малките играчи на предстоящите избори.
В началото е важно да дефинираме „малки“: НФСБ например на последните избори за европейски парламент, при това в коалиция с още една партия, спечели едва 1.15% - по-малко от инициативния комитет за Десислава Иванчева. Това би трябвало да ги прави малки, но не пречи на Валери Симеонов през ден да гостува в някое телевизионно студио и да дава акъл на целия народ.
За нашите цели дефинираме като „малки“ онези партии и коалиции, за които са чували само техните най-близки роднини. По този критерий „големите“ са 13 (по реда на номера на бюлетината): ВМРО, БСП, „Възраждане“ (тази е на ръба, но все пак получава субсидия), АБВ, „Атака“, ДПС, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“, „Глас народен“, „Републиканци за България“, „Воля+НФСБ“, ГЕРБ и „Има такъв народ“. Останалите 17 ще бъдат представени в следващите два текста:
1) Ние, гражданите. Бюлетина номер 2
Дали от неразбиране на материята, или от някакви комплекси, партиите у нас обичат да си слагат етикети, които са тъкмо обратното на това, което представляват. При някои дори името е в противоречие на тяхната същност. Емблематичният пример е социалистическата партия, но и в ДПС например няма много-много права и свободи, а става това, което каже почетният председател.
Та така и с „Ние, гражданите“. В много европейски езици думата граждански (civil) има значение на нещо, което не принадлежи към военни и други организации със строга йерархия (например църквата). У нас това присъства в израза „гражданска авиация“, която е различна от военната. Лидер на „Ние, гражданите“ обаче е генерал от МВР. Ебахти и гражданите, предвождани от милиционер.
Извън тази подробност, данните са следните: формацията е нова, няма сайт, а само фейсбук страница, на която могат да се прочетат обичайните клишета – съдебна реформа, здравна реформа, образование, електронно управление, противодействие на корупцията, въобще „фсичко, фсичко“ както казал Тодор Живков в стария виц, когато в Политбюро теглили листчета с букви, за да определят на кое да повишат цените, а на него му се паднало „ф“. На въпросната фейсбук страница има силни анти-ГЕРБ послания и множество кадри от летните протести, но като се има предвид, че:
1. Генерал Валери Григоров е бил директор на „Гранична полиция“ в почти същите години, в които Бойко Борисов е бил главен секретар на МВР
2. За ГЕРБ е жизненоважно енергията от летните протести да се разсее между колкото се може повече субекти
то човек може да запази своя здравословен скепсис.
2) Български национален съюз – Нова демокрация. Бюлетина номер 3
На пръв поглед изглежда, че БНС е просто една от многото националистически организации, които се борят за лумпенския вот и логично взимат по 0.1% на избори, понеже лумпените не са чак толкова много. (Абе не са и малко, бел. ред.). И все пак, ако човек дълбоко в душата си е фашист, обича да марширува и като цяло се възбужда от военщина, дисциплина и тем подобни простотии, то в БНС ще намери сродни души. Имат дори собствени униформи, с които току се снимат на някой планински връх, както младите момичета се снимат във фитнеса. Членовете на БНС организират Луковмарш (ако не знаете какво е Луковмарш, прочетете внимателно стикерите, разлепени по асансьорите в „Младост“ и „Люлин“). Едно от нещата, които ги отличават от останалите „патриотични“ организации, е, че се дистанцират от Русия (дори са против руските празници в България), и вследствие на това не наблягат на православието. На сайта им може да се прочете, че не е толкова важна религията, а каква кръв тече във вените ти. Това с кръвта във вените е леко смущаващо, но пък другото с религията е хубаво, че с това православие направо си еба майката. То не бяха снимки с попове във фейсбука, то не бяха целувания на ръка, то не беше кой ще се набута до патриарха на големи празници.
Няколко дни преди редакционното приключване на текста в интернет стана популярен предизборен клип, който доказа, че в БНС умеят да боравят отлично както с меча, така и с перото:
Откакто се наложи да върнем аванса за магистрала "Хемус", сме я окъсали нечовешки. Можете да ни помогнете да възстановим познатия стандарт на живот, като дарите дребна сума.
3) Консервативно обединение на десницата. Бюлетина номер 8
И като стана въпрос за снимки с попове – ето една формация с такива на сайта си. КОД е основана от Петър Москов, за когото това е втори опит да обедини десницата чрез създаване на нова партия. Първият път е през 2004, когато участва в Инициативния форум за създаване на нова дясна партия и се ражда ДСБ. Тъй и не се обедини тази пуста десница, но опитите продължават.
От не особено поддържания сайт на КОД лъха най-вече на две неща: вносен консерватизъм и пещерен антикомунизъм. Един от основните приоритети на партията е лустрацията. За тях кажи-речи всички са комунисти – Брюксел, еколозите, защитниците на Истанбулската конвенция.
Вероятно защото Петър Москов беше министър във второто правителство на Борисов, но не го напусна заедно с колегите си от ДСБ след провала на съдебната реформа, то в КОД чувстват необходимост да се разграничат от управляващите. Нещата, които не приемат в ГЕРБ са (според сайта им) „застой и липса на промени в обществото“. Консерватори се оплакват от застой и липса на промени! Луда работа!
4) Българска прогресивна линия. Бюлетина номер 10
Със създаването на тази партия всеки човек, който по някакъв начин лично е пострадал от Корнелия Нинова, може да се чувства представен в политическото пространство. Създателите на този „проект“ са бивши членове на парламентарната група на БСП, които през януари обявиха от трибуната на парламента, че напускат „столетницата“ и основават нова партия. Технически погледнато, тя е пререгистрираната „Либерали“ („абе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си“?), но тъй като за старата наистина никой никога не е чувал, то „Българска прогресивна линия“ може да се сметне за нова.
На сайта на БПЛ се намира тяхната идейна платформа, която се състои от 219 думи (малко под една печатна страница). Очевидно е желанието им да се позиционират вляво от БСП, която според тях е изменила на същността си, но очевидно не знаят как. Целият проект лъха на пълна политическа аматьорщина.
Но пък ако и вас ви е изшъткала Корнелата или пък просто си ви дразни ей тъй даже само като мълчи и не казва нищо – бюлетина номер 10 е насреща.
5) Възраждане на Отечеството. Бюлетина номер 12
Навремето Цветан Цветанов никога не казваше просто ГЕРБ, а винаги казваше „политическа партия ГЕРБ“ с цел да даде на мозъка си още две секунди, през които да осмисли какво го питат журналистите и коя беше правата партийна линия в момента. А и като кажеш политическа партия, някакси звучи престижно. Един вид, не е читалищна работа. Сигурно затова „Възраждане на Отечеството“ също имат политическа партия пред името си, а то на всичкото отгоре е поне пет пъти по-дълго от ГЕРБ – има време за мислене, ехеее.
Освен приликата в името, която веднага се набива на очи, другото общо с партия „Възраждане“ (бюлетина номер 5) е пламенната любов, която и двете изпитват към Русия. И докато „Възраждане“ знаят как да влязат в новинарския обмен с някой скандал ала Волен Сидеров, то за „Възраждане на Отечеството“ не се чува толкова често. Неин основател е Николай Малинов – председател на сдружение „Русофили“, бивш апаратчик в БСП, а в момента обвиняем за шпионаж в полза на Русия (малко след като беше арестуван през 2019, Владимир Путин лично му връчи орден с името „Дружба“).
„Възраждане“ е основана по-рано от „Възраждане на Отечеството“ и не е ясно дали втората умишлено копира името и „ценностите“ на първата, за да краде от двата файтона нейни избиратели, или Русия просто диверсифицира портфолиото си с още една партия у нас. Както гласи старото клише във футбола – няма млади и стари, има можещи и неможещи. Най-много рубли ще има за този, който покаже най-голямо желание на терена.
А може би пък тактиката е просто „колкото повече, толкова повече“. В крайна сметка, като дойдат избори и всеки получи време по телевизията, съвсем различно е един човек да каже, че трябва да се присъединим към Евразия и пет човека да го кажат. Създава се впечатление за формирано обществено мнение.
6) Движение „Заедно за промяната“. Бюлетина номер 13
Движение „Заедно за промяната“ е основано от Александър Томов. Тоест отново наблюдаваме ефекта, за който стана въпрос в точка 1 – името е тъкмо противоположно на същността. Томов е може би единственият активен политик, освен Ахмед Доган, чиято кариера може да се проследи назад до самата зора на прехода. Той е депутат от Великото народно събрание и вицепремиер в правителството на Димитър Попов от 1990 година. Каква промяна може да дойде от него, не е ясно.
Биографията на Александър Томов отдавна принадлежи на шоубизнеса и някой ден от нея може да стане страхотен сериал с индийски милиардери, компании в Люксембург, проекти за „Лас Вегас край Елин Пелин“, източване на футболни клубове, политически схеми, гигантски заводи от комунизма и т.н. Ма като знам нашите продуценти колко са заспали, едва ли подобен проект някога би се реализирал. Много по-евтино е да платиш на Краси Радков да подсвирва с уста на всеки десет секунди.
Отклоних се: ако за вас Александър Томов символизира промяната – гласувайте с бюлетина номер 13 (или просто напишете „Кур за ЦСКА“ и я пуснете в урната).
7) Българско национално обединение. Бюлетина номер 14
Това е „мандатоносителят“ на господин Божков. Не съм убеден, че думата е правилно употребена, но самият той я използва във фейсбук страницата си и не е редно някакъв изпърдян автор да спори с милиардер. Оригиналната му партия „Българско лято“ бе регистрирана, но не беше допусната до изборите, след като регистрацията ѝ бе атакувана от прокуратурата. Естествено „атаката“ по-късно падна в съда, но срокът в ЦИК вече беше изтекъл. Това принуди господин Божков да прибегне до варианта рент-а-партия. Не за пръв път БНО преотстъпва листите си на външни лица – през 2019 на изборите за европейски парламент начело беше Евгения Банева (0.12% от гласовете), а през 2016 тяхното предложение за президентска двойка беше Митьо Пищова и Радо Шишарката. По думите на председателя на партията Георги Георгиев (пича с тиквата пред хуя) партньорството с господин Божков е напълно безвъзмездно и целите са общи.
Общо взето, ако електоралният процес у нас е евтин цирк, в който тъжни клоуни показват за хиляден път номерата си на още по-тъжната публика, то БНО е отделен фарсов спектакъл със замеряне с лайна, сядане на лицето, шумни пръдни и други унизителни за зрителите елементи. Засега това е своеобразното дъно, но винаги може да стане и по-зле.
8) Партия „Нация“. Бюлетина номер 15
Партия „Нация“ е най-новото явление на политическия небосклон и дава сериозна заявка за най-нисък резултат на 4 април. Тя бе регистрирана заедно с „Българско лято“ на 5 февруари, но за разлика от последната беше допусната до участие в изборите. За партия „Нация“ информацията в публичното пространство е най-оскъдна. Знае се единствено, че неин лидер е бившият депутат от „Атака“ Кирил Гумнеров, но в това по същество няма нищо ново. „Атака“ и телевизия „Скат“ дадоха на света повече партии от Френската революция и американската независимост, взети заедно.
Логото на „Нация“ представлява знамето на Европейския съюз, задраскано с червен хикс, и изглежда сякаш е направено на Пейнт за десетина минути. Само от него не можем да разберем дали основният приоритет на партията ще е излизане на България от ЕС или ще се търси забраната на съюза въобще. Приятно впечатление прави, че листите на партията се състоят от един човек, почти всеки от които оглавява по две – максималния брой, разрешен от закона. Тоест общо цялата партия се състои от около 10-15 души. По този начин се гарантира, че в листите ѝ не могат да попаднат непроверени лица със съмнителни морални качества, както и да бъде инфилтрирана от враждебни политически субекти или агенти на тайния консорциум, който управлява света.
9) Обобщение, част I
След като прочете посланията на кандидатите за народния вот (по-точно на тези, които имат такива), човек остава с впечатлението, че няма нищо по-лесно от това да си направи човек партия. Събираш приятелите си и колегите от работа (ако работиш в СКАТ – най-добре), правиш си сайт (задължително слагаш герба на България на заглавната страница), копираш оттук-оттам малко готови фрази за съдебната система, демографския срив, електронното правителство и си готов. Ако не те е страх, че от прокуратурата ще нахлуят с шутове у вас в пет сутринта, може да сложиш и нещо за мафията, която е превзела България.
С малки изключения (например КОД и безбройните националистически партии) идеологията напълно отсъства от политиката у нас. А там, където я има, е преобладаващо негативна – ние сме против Европейския съюз, против Истанбулската конвенция, против ГЕРБ, против гейовете и прочее. Вечното недоволство на избирателя е натъпкало политическото пространство с еднотипни партии и на 4 април предстои той да изяде за пореден път дървото.
Следва втора част.
