След няколко дни почивка, ракия и проветряване на главата от предизборните платформи на малките политически партии у нас, продължаваме с втората част. Както казваше Христо Стоичков в една реклама: „То туй край няма уа“.
1) Партия МИР. Бюлетина номер 16
Името на партията всъщност е абревиатура – Морал, Инициативност и Родолюбие. Няма как да мине без родолюбие, то е ясно, но морал и инициативност по-скоро навеждат на мисълта за някаква консервативно-либерална ориентация, в която фокусът е върху отделния индивид и неговата свобода да твори необременяван от държавата и обществото. Посланията, които се излъчват обаче, кумулативно се превръщат в някаква аморфна маса. На сайта на партията могат да се прочетат куп клишета, но тук-таме и някоя качествена глупост, като например: (запазен е оригиналният болд) „ПП МИР приема за свое задължение да наложи правилото „всяка кандидатура за управленска позиция в страната да се избира само от браншовите и професионални обединения по съответните направления на дейност“. Туй аз го разбирам като например министърът на туризма да се избира от хотелиерите и ресторантьорите. Тогава за чий се провеждат избори? И чии интереси ще защитава тоз министър – на хората, които са гласували за неговата партия или на Ричард Алибегов? Както казваше треньорът в школата на „Дунав” Русе преди години „футболът е проста игра – фасул, фасул фасул..., ама не е за прости хора“.
Малко преди редакционното приключване на текста лидерът на МИР Симеон Славчев гостува в предаването „Още от деня“ по БНТ. Участието му даде на избирателя възможност да се сдобие с впечатления от първа ръка, а не от някакви текстове на уебсайт, писани преди години. И впечатлението е, че харизмата на този партиен лидер е сравнима с тази на дървото, което преди години Георги Първанов засади на Алеята на държавните глави в Казахстан. Ако бях човекът с парите, бих преосмислил лидерството и бих потърсил някого, на когото не личи толкова, че дори жена му не го слуша над десет секунди.
2) Коалиция „Граждани от протеста“. Бюлетина номер 17
Този политически субект беше съставен оригинално от следните партии: „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“ (може би йстина, иначе абревиатурата не става), Българска земеделска партия, Съюз на свободните демократи (още известни като партията на Софиянски, макар да не е вече председател), Съюз на комунистите в България и Българска левица. Партия „КОЙ“ е основана няколко месеца след протестите покрай назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Неин лидер е Светозар Съев, който е лидер и на настоящата коалиция. Времето между изборите (и съответно оглавяването на поредната протестна партия) той запълва с гостувания в предаването „Делници“ по Евроком, където е обявяван като икономист. Слава Богу, тези промеждутъци не са много дълги, защото той се кандидатира и за президент, и за кмет на София. Човекът е симпатичен, червендалест чичка, който с удивителна безспирност може да говори за колониалното робство, властващата неолиберална идеология, компрадорския елит у нас и т.н.
Основната новина около „Граждани от протеста“ по време на предизборната кампания беше техният разпад. Първо три от петте партии се опитаха да изхвърлят Съюза на комунистите, което ЦИК не разреши. Впоследствие Съюза на демократите реши сам да се изхвърли, защото нямало как да е в коалиция с комунисти (как тъй няма как, като ей го е). Това ЦИК разреши. Така партиите в коалицията останаха само четири, но това няма никакво значение, тъй като четири по нула прави точно колкото пет по нула.
В редакцията сме си харесали новия handcrafted FRESCOBOL Game Set / Beach Bats by Yamabahari (120 евро - ако искаш). Подкрепете ни с дребна сума, за да изживеем истински летни емоции на плажа в Лозенец (и там се напълни със селяни, ама айде).
3) Движение на непартийните кандидати. Бюлетина номер 20
Ако човек започне да пътува само в една посока от определена точка на земната повърхност, след известно време ще спре да се отдалечава и ще започне да се приближава. Да се надяваме, че партия „Движение на непартийните кандидати“ е онази точка в континуума на партийните имена, след която интелектуалният дрифт на техните мозъчни тръстове ще започне да ражда по-нормални варианти.
Благодарение на нея обаче на предстоящите избори можем да наблюдаваме всички възможни степени на изгъзицата на партийното име. Лека форма е „Републиканци за България“ (туй сега републиканци от Америка ли са, или са българи като републиканците от Америка, или просто противници на монархията, туй искам да питам и не ми затваряйте телефона, следващият слушател може да изчака малко). Тежка изгъзица е „Изправи се! Мутри Вън!“, но „Движение на непартийните кандидати“ вече е дъното. Дори „Волт“ и БАСТА да бяха участвали, пак щеше да е дъното. Представям си как на срещата, на която са се обсъждали различни имена, е имало един разумен човек, който плахо се е обаждал, че няма логика да има партия на непартийните кандидати, но никой не му е обърнал внимание.
Иначе движението е основано от Минчо Христов – бивш депутат от „Атака“ и водещ на предаването „Премълчаните истини“ по телевизия Евроком. Не просто премълчавана истина, ами неразгадаема мистерия е колко точно са партиите, тръгнали от „Атака“ или някоя кабеларка. Ако правите разлика между тази и другите – гласувайте с бюлетина номер 20.
4) Партия „Правото“. Бюлетина номер 22
Цялото име на партията според Регистъра на политическите партии е: „ПРАВОТО / ПРАВА РЕФОРМИ АЛТЕРНАТИВА ВЪЗМОЖНОСТИ И ОТГОВОРНОСТ И ОБЕДИНЕНИЕ /“ ПП.
Вижда се, че който го е мислил, е започнал добре, но накрая вече силите му са били на привършване и го е ударил през просото – „и отговорност и обединение“, абе пиши кур и да си ходим.
„Правото“ (ще я наричам с краткото ѝ име, да ме прощава човекът, положил толкова много усилия), е регистрирана на 30 септември 2019 година – месеца, в който бе обявена кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. На 24 октомври въпросната кандидатура беше „гласувана“ от Висшия съдебен съвет, а седмица по-късно от новоучредената партия написаха отворено писмо до президента Радев да изпълни конституционните си задължения и да издава вече УКАЗА (така беше написано, с главни букви, все едно се караш на някого. Новината още седи в „Пик“).
Просто търсене в Гугъл показва, че председателката на „Правото“ Мария Колева е родена през 1961 година, а е завършила „Право“ през 2003. Преди това е била счетоводител в банковия сектор. Какъв по-подходящ основател на партия с името „Правото“ от студент, дипломирал се на 42 години. Любопитен факт е, че на европейските избори през 2019 година госпожата е в листата на партия „Воля“. В Гугъл не може да се намери причината за разрива между тях, но става въпрос за някакви принципни, идеологически различия.
5) Благоденствие-обединение-градивност (БОГ). Бюлетина номер 23
О, Боже, Господи!
6) Партия на зелените. Бюлетина номер 25
„Партията на Зелените“ е без аналог в целия свят, защото предизборната им платформа не засяга нито един от проблемите, с които се занимават обичайно зелените партии. Навместо това там могат да се прочетат ценни идеи като „държавна собственост в границите на 35-45%“ (неясно процент от какво, вероятно от цялата собственост), както и „закрепени със закон естествени държавни монополи“, от чиято печалба ще се финансират държавните разходи. Нов изборен кодекс, пенсионна реформа, борба с корупцията – всичко това е включено в програмата им, но нито дума за климатични промени, устойчиво развитие, преход към „зелена“ икономика и т.н. Слава Богу, почетният председател на ДПС напоследък нещо се е запалил по водорода и така хората със зелена политическа ориентация са представени на предстоящите избори.
Апропо, истинските зелени, които преди две години смениха името си от „Зелените“ на „Зелено движение“ именно заради въпросната „Партия на зелените“, днес са част от „Демократична България“.
7) Общество за Нова България. Бюлетина номер 26
Основаната през 2007 година „Общество за Нова България“ не бива да се бърка с „Нова България“, основана през 2014 година. Не че има особен шанс, тъй като никой не е чувал нито едната, нито другата. Дори в редакцията на U-men не ги бяхме чували, а след Георги Харизанов и телевизия „Европа“ ние минаваме за най-светнати в българската политика. Но все пак е редно да се направи това разграничение, за да не се объркат тримата избиратели, които ще гласуват за тях. Интересно как съдът забранява на „Зелените“ да се наричат така, защото съществува „Партия на зелените“, а позволява да има „Нова България“ при условие, че вече съществува „Общество за Нова България“. Но то затова се учи години наред, преди да станеш съдия, а не просто така да хванеш клавиатурата и да започнеш да хвърляш лайна в анонимен сайт в интернет.
Честно казано, положих усилия да се запозная с предизборната платформа и като цяло с ценностите на „Общество за Нова България“, но като прочетох на сайта им „стъбилна икономика” и направо ми се отщя всичко.
В крайна сметка всичко в политиката опира до печеленето на сърца и умове. Може би идеята за стъбилна икономика се харесва на онези, които пишат „затайл дъх“, „съжелявам“, „лекър“ и „отщив“ (последното означава учтив, малко трудно е без контекст). Предстои да разберем резултата от този подход само след шест дни.
Може би авторът е имал предвид, че икономиката ще стане стъбилна като непоклатимия стълб от известната главоблъсканица „Какво ще стане, ако всепомитащото гюле уцели непоклатимия стълб?“
Снимка: Неизвестен8) Български съюз за директна демокрация. Бюлетина номер 27
Влизаш на сайта и (под неизбежния трибагреник) четеш: „Български съюз за директна демокрация“ – БСДД счита себе си за наследник на политическите идеи на БРЦК и БТРЦК, изразени първо в „Български глас“, изд. Женева 1870г.” Ебаси! Намерих брошурата, прочетох я внимателно и ако смисълът ѝ може да бъде предаден с едно изречение, то би било следното: „Който иска народна свобода, свободна държава и човечески правдини, той трябва да се приготови мъжки и да употреби всичките си сили, всичките си старания и всичките си средства, които са потребни за бой, т. е. да прежалее животът си, па да се вземе за пушка, за сабля, за пищов, револвер, нож, шиш, топор, коса, сопа, кой с каквото може и кой каквото има, и да откупиме свободата си и отечеството си.“
Така че без сабля и топор да не сте се мернали в изборната секция, ако сте за бюлетина номер 27.
9) Пряка демокрация. Бюлетина номер 30.
По някакво стечение на обстоятелствата последните два героя в този предълъг очерк са политически формации, които ратуват за пряка демокрация (никога нямаше да се сетя за думата ратувам, ако току-що не бях прочел брошурата „Български глас“). Едноименната партия е създадена като „Реформа“ през 2005 година, а през 2014 е пререгистрирана с настоящото си име. Тоест може да се каже, че единственото нещо, което някога е реформирала партия „Реформа“, е самата себе си. Лидер на „Пряка демокрация“ е Петър Клисаров, който освен това е автор на книги на политическа тематика. Според собствените му думи по времето на царя е бил представител на канадската държавна атомна компания AECL и негова е инициативата за рестартирането на АЕЦ „Белене“ преди 20 години. Ама тъй ли е, не се знае – информация в интернет не може да се намери извън неговите твърдения.
Платформата на „Пряка демокрация“ е към 300 страници, но слава Богу „основните положения“ са в отделен файл с дължина само около двайсетина. Общо взето, манджа с грозде. От една страна са предложенията за „малка, стегната система за държавно управление“: държава с 9 депутати, 11 министерства при сегашни 20, 7 областни управи вместо 28 и т.н. От друга страна има идеи за големи държавни фирми като банка, телеком, верига бензиностанции, супермаркети, които да „оформят втори бюджет“. Нивото е долу-горе „да се учим, да работим, да строим живота нов“ или най-много курсова работа на студент по политология в УНСС втори курс.
10) Обобщение, част II:
Бързият преглед на кандидатите за народния вот на 4 април показва следните обобщени данни: политическата власт у нас, поне на ниво лидер на партия, е изцяло в ръцете на чичките. От 30-те регистрирани партии и коалиции едва 2.5 се водят от жени – БСП и „Правото“. „Изправи се! Мутри вън!“ я броим за 0.5, защото там лидерите са двама – мъж и жена. Едва един партиен лидер е роден през 80-те години – никому неизвестният Радослав Стойчев от никому неизвестното „Общество за нова България“. Още един – Костадин Костадинов от „Възраждане“ е на 42, другото са чича над 50 - около 60 и къмто 70. Тези обективни данни напълно кореспондират със субективното усещане след прочитането на предизборните програми на партиите. Все едно слушаш бакшиш или пийнал чичка в селската кръчма, който ти говори съвършени глупости или неща, които отдавна си чувал, но с такъв тон сякаш те посвещава в ебахти знанието.
Друг извод е, че комунизмът, изглежда, живее някакъв задгробен живот. Един ще оживява българското село, друг ще прави държавен телеком, а трети ще създава Министерство на семейството.
И последното субективно усещане е, че всеки, който има партия, си е намерил някакъв клиент, когото обслужва, и си бичи докато не му спуснат да спре да бичи. Политическото пространство е изпълнено с някакви спящи клетки, които биват активирани по време на избори, за да обслужат някаква конкретна цел.
Обобщението е, че нищо добро не ни чака, но ние много добре го знаем.