В края на всяка година маргинални медии като „Ню Йорк Таймс” и „Икономист” обичат да правят преглед, в който обобщават най-важните събития, истории и личности на изминалите 12 месеца. Естествено, U-men.bg не стои по-ниско от тях. Нещо повече, нашият обзор е събитие в културния живот на България от ранга на Годишните награди на КРИБ и Руския бал на Евгени Минчев. Разделили сме събитията по месеци, което понякога е повод за конфликт –например през септември Цветана Пиронкова игра страхотно на US Open, но пък и Цветан Цветанов учреди партия, в която дори се включи бившият кмет на Банско. Кой може да определи кое от двете има по-голяма историческа стойност? В крайна сметка ние се опитвахме да се ръководим от празничния дух и в общия случай сме дали предимство, където това е възможно, на положителното (успех, бате!).
1) Януари: бягството на господин Божков
В редакцията помежду си наричаме господин Божков „Черепа”, но тъй като циркулират разни истории с наши колеги, които са го наричали така в свои текстове, надолу ще употребяваме далеч по-почтителното „господин Божков”. През януари господин Божков се превърна в поредния пример за генералния логически проблем с индукцията, който накратко гласи, че колкото и утвърдителни данни за дадена теория да си събрал, винаги съществува възможността да се появят данни, които я оборват. В книгата си „Черният лебед”, любима едновременно на интелектуалния и инфлуенсърски елит у нас, Насим Талеб дава пример с пуйката, която получава храна от стопанина си всеки ден и това култивира у нея убеждението, че правилата, по които е устроена Вселената, повеляват тя да бъде хранена ежедневно. В срядата, която предхожда Деня на Благодарността, нещо неочаквано за пуйката се случва и то преобръща всичките ѝ убеждения.
Подобно на пуйката господин Божков беше свикнал „бизнесът” да върви под топлите лъчи на монополното положение, осигурявано от държавната администрация (разбира се, не безплатно). Правилата, по които бе устроена Вселената, повеляваха политиците да са продажни лайненца и срещу съответната сума да свършат каквото им кажеш, до степен да станат практически служители на твоята корпорация. „Еврофутбол” например е основан през 1993-а и в продължение на 27 години, през които се смениха десет различни правителства, беше монополист на пазара на спортни залози. Единадесетото се оказа срядата преди Деня на благодарността. Каква е причината за това не ни е дадено да знаем, но най-вероятно са честните хора в състава му, които поставят обществения интерес над своя личен.
2) Февруари: Борисов и мисирките
Преди пандемията в София се провеждаше курс по презентационно и ораторско майсторство, наречен „Майстор на думите”. Очевидци, които са го завършили, твърдят, че неговият водещ – писателят и доцент Георги Бърдаров, е толкова добър, че може да направи Емил Костадинов да говори като Барак Обама. Понякога обаче дори хора, които не са получили сертификат за „Майстор на думите”, дават брилянтно точни определения на наблюдаеми явления и те моментално стават част от говоримия език. Такъв беше случаят от четвърти февруари. Раздразнен от прекомерния интерес към своята особа, разкрит от медиите както тихомълком си инспектира някакъв обект край някаква кална дига и на никого не пречи, Борисов сгълчи преследващите го репортери, че „като някакви мисирки трл, трл, трл”. Това преля чашата на търпението и няколко женски гласа (по-точно два, а имаше поне седем микрофона), се надигнаха в заслужено възмущение. Премиерът се заоправдава, че сравнението се дължи на начина, по който го гонят и преследват, но е обективен факт, че мисирките не са първите животни, с които човек свързва неотлъчното следване, а асоциацията е по-скоро друга.
Мечтаем да работим с колосите на българската журналистика - Патрашкова, Явор Дачков, Ивайло Крачунов, Звездомира Мастагаркова. Защо не и самата Ива Николова? Подкрепете ни, за да сбъднем нашите мечти!
3) Март: речта на генерал Мутафчийски
Ако трябва да се определи един-единствен момент, който едновременно дефинира и олицетворява 2020 година, това трябва да е речта на професор Мутафчийски от 14 март. В душата на всеки истински българин (а вероятно и на други народи, минали през тоталитарна власт) живее подсъзнателен ужас от мъжки глас, който говори бавно и отчетливо, с леко ехо от микрофон. Прибавете към това военна униформа и ефектът става поразителен. Това е говорителят по радиоточката, който докладва за преговорите за ракетите със близък и среден обсег през 80-те. Това е гласът, който от кола с високоговорител обявява ядрено замърсяване и призовава населението да затвори прозорците и да сложи мокри кърпи под вратата. Това е чичото от сирените, който обявява въздушна тревога. Това е ВЛАСТТА със зелена куртка и пагони на рамото. Тази реч, освен пътуване във времето към едни отминали, но незабравени времена, дефинира и основния мотив в подхода на нашата администрация към епидемията – страха. А от страха до военщината с КПП-та, тонове безмислена бумащина, затваряне на планини и куп други простотии имаше само една крачка.
Гледайте няколко секунди и се опитайте да не дезинфекцирате найлоновата опаковка на хляба.
4) Април: смъртта на Милен Цветков
Трудно се пише за смърт, особено на Нова година, но няма как, това беше едно от знаковите събития на 2020. За да е такова, допринесоха редица детайли: загиналият е известна личност и не е допринесъл с никакво свое действие за случилото се, тоест всеки би могъл да е на неговото място, причинителят е надрусано дете с огромен джип, купен от майка му, която пък работи за някакви мутри, пълната беззащитност в момента на самия удар и неговата съвършена неочакваност.
Никой не заслужава да загине по такъв брутален и безмилостен начин.
5) Май: лайната във Варненското езеро
Да, наистина те се изливат там от месеци, различни сигнали до институции и медии са изпращани по-рано, но едва през май скандалът се разгоря качествено, след като в интернет се появиха снимки на езерото в характерния кафяв цвят. Наложи се кметът на Варна да прави това тъй неприятно за властта упражнение, наречено излизане пред медиите. От неговото изявление станаха ясни две неща. Първо, в сладководните водоеми виреят два вида планктон – единият със зелен цвят (досущ като вода в езеро), а другият с кафяв цвят (досущ като лайна). Второ, че с политика могат да се занимават само хора с вродена невъзможност да изпитвам срам, тоест дарбата е малко или много по рождение.
6) Юни: проста кърджалийска путка
За втори път Борисов попада като „Майстор на думите” в настоящия материал, което е ултимативното доказателство, че българската литература и като цяло писмените жанрове у нас са в сериозен упадък. Най-забележителното в цялата история, освен безкрайното институционално падение, е липсата на какъвто и да било консенсус сред колегите относно изписването на тази дума. Някъде слагат астериск на мястото на буквата „у” (п*тка), другаде – на мястото на „т” (пу*ка), на трето място се вижда цялата изписана, само с астериск в средата (пу*тка), а на четвърто предпочитат по-обраното „проста кърджалийска председателка” (то е почти едно и също). Ние го пишем просто „путка”, защото всичко друго оставя някаква илюзия за приличие.
7) Юли: дебаркирането на плажа „Росенец”
Ако човек си изгражда представата за Христо Иванов от предаването „Хоризонт за вас” по БНР, или както там се казва петъчният блок, в който пенсионери се включват на живо, за да хулят Корнелата, Бойко, Русия и най-вече участника преди тях, то ще остане с впечатлението за съвършено смотан човек, който не може да различни лакътя от гъза си. Слушателите често бъркат името му (обикновено Христо Христов) или просто го наричат „оня там”, намеквайки, че успешна политическа кариера на Христов е малко вероятна. У нас ключът към успеха в която и да е публична сфера минава през това средностатистическият пенсионер да успее да запомни името ти. Някои имат късмета двете им имена да започват с една и съща буква, което спестява на избирателя ценна процесорна мощ, но другите трябва яко да работят.
През юли обаче „оня там” с еднократен акт извади на показ цялата уродливост на обществения живот у нас. Точно както Доган си е построил сарай на държавния плаж, така стотици, хиляди други държавни служители под него са си заграбили парченце от България и го стискат до побеляване на кокалчетата. Просто Доган е най-отгоре и има сарай, други имат злато, трети парцел на мястото на градинка, четвърти просто ТИР с нелегално внесено месо, а всички заедно оперират като един огромен организъм, който дори не може да се разпознае, гледан отблизо. Държавните служители, които охраняваха плажа на сарая, изиграха изключителна ценна роля в етюда със своя нелеп вид на олд скуул мутри от Созопол с чанти-диагоналки. Актьори от НАТФИЗ да бе взел човек, никога не можеше да се получи по-добре. Хвърлянето на знамето щеше да е преиграно, с повдигане на единия крак назад, а мутричката си го нави и си го метна под сайванта, все едно е лопата, която няма да му трябва повече.
8) Август: протестите в София
Еднократният акт на Христо Иванов доведе до поредните антиправителствени протести първо в София, а скоро и в други градове. На много места в периодичния печат може да се прочете, че първопричината е акцията на прокуратурата в президентството, но на фона на апатичните обществените реакции към останалите прокурорски безчинства, това изглежда малко вероятно. Онова, което влезе в химична реакция с дебаркирането на плажа и изигра решителна роля за катализиране на протестите, бе лекото повдигане на средния когнитивен капацитет на населението покрай завръщането на много млади и активни хора от чужбина, сред които и много студенти. Енергията през юли и август беше толкова наелектризираща, че в някои уж уважавани медии се появиха налудничави писания за предстоящи оставки, предсрочни избори и дълбоки анализи за края на ерата ГЕРБ.
9) Септември: победният поход на Цветана Пиронкова в US Open
Kаквото и да казва Евгений Дайнов, не всичко през 2020 година беше шибано. Цветана Пиронкова се превърна в една от най-интересните личности в дамския тенис за 2020, след като се завърна в него на 33 години, след повече от тригодишно прекъсване поради майчинство, и без нито един подготвителен турнир преди US Open. Кой знае колко майки, вдъхновени от този успех, най-накрая са стигнали с количката чак до входа на Южния парк откъм „Козяк”, бутайки нагоре по проклетия баир, който сякаш няма край.
Най-ценното в цялото представяне на Цветана Пиронкова обаче бе нейният изключително елегантен тенис, какъвто публиката не бе гледала откакто Мартина Хингис се отказа преди 15 години.
Еваларка бичим активно!
10) Октомври: ГДБОП на грешен адрес
Плажа в Росенец, колоните на Министерски съвет, караулката на Горубляне – това са само малка част от местата, където държавните служители в силовите структури демонстрираха известни дефицити в съждението и пропуски в подготовката през изминалата една година. Върхът обаче беше когато най-обучените, най-тренираните и въобще показалите най-добри заложби за тази работа милиционери нахлуха в апартамента на възрастна жена в „Левски Г”. Сега, по принцип „Левски Г” е такъв тип квартал, че в който и апартамент да нахлуеш с шутове в шест часа сутринта, вероятността да попаднеш на наркопласьори по потници е висока. За зла участ ГДБОП уцелват жилището на възрастна жена. След като разбиват вратата ѝ и я наричат няколко пъти боклук, ей така, да се знае кой кой е, те не се оставят работата свършена наполовина и разбиват вратата и на отсрещния апартамент, където живеят дъщеря ѝ, зет ѝ и тяхното бебе на няколко месеца. Измежду тримата зетят явно в най-голяма степен притежава външните белези на гангстер, затова е повален на земята, сложени са му белезници и е профилактиран с няколко палки и електрошок. Едва тогава на някого от екипа елитни барети му хрумва, че може би става въпрос за грешка.
Да не е човек на мястото на говорещата глава, която пратиха пред микрофоните да се гърчи, докато измънка вечното „предстои вътрешна проверка и като приключи, ще ви уведомим”.
11) Ноември: Джамбазки и маркучът
За знакова история през ноември конкуренцията между журналистическото разследване на ХелпКарма и маркуча на Джамбазки беше убийствена. Някакси обаче да пишеш за хора, които взимат от парите за болни деца, не е начин да се влезе в новата година. Отделно води до забележим спад в тонуса. А пък другото е просто една веселяшка история с поредната икона на българския консерватизъм след Яне Янев и Бареков.
Хващанията на Джамбазки започнаха още миналата година. През декември той бе хванат да кара пил, но успя да излезе с достойнство от ситуацията, като обяви, че не се е крил нито зад поста си, нито зад името си, а доблестно е дал документите си за проверка, като дори е поискал кръвна проба (която показа под 1.2 промила, при 1.5 на дрегера), и ще настоява за най-високото възможно наказание. Колцина биха направили такова нещо?
През ноември тази година пък Джамбазки бе хванат да полива с маркуч протестиращи пред централата на ВМРО. За разлика от предишната, тази афера бе донякъде лишена от достойнство, защото той първо отричаше, че е бил изобщо в сградата, а после подмина около трийсет пъти въпроса на Хекимян в студиото на БТВ и се наложи дори да се увие в защитен костюм и да го играе доброволец в болница. Не си призна в прав текст дори след като излязоха снимки и видео. След това леко унизително отричане на очевидното обаче той по блестящ начин отхвърли игото на общественото мнение, възвисявайки и тези около себе си, като декларира, че ВМРО не е клуб за шиене на гоблен. От думите му се подразбра, че ВМРО е клуб на корави мъжаги, ветерани от минимум няколко войни, които се събират да поддържат физическа форма с лицеви опори, набирания и напади, задължително с 10кг. бронежилетка.
Джамбазки, ако си сред милионите читатели на U-men.bg, призоваваме те никога да не падаш духом. Както и колкото пъти да те хванат, винаги може да е по-зле – един твой колега по консерватизъм го хванаха на улука да бяга гол от стая с 24 голи мъже с раница с наркотици на гърба.
12) Декември: ваксините дойдоха
Настрана от превозното средство, в което бяха транспортирани у нас, историята с ваксините е вероятно най-положителната за изминалата година. За написването на настоящия текст екипът ни препрочете гигантски брой новини от 2020 (от което заминаха немалък брой мозъчни клетки). Около 95% от новините бяха на тема коронавирус и нито една от тях не съдържаше прогноза, че ваксина ще има до края на годината. Освен че за пореден път доказва колко е трудно да се правят прогнози, особено за бъдещето, това обстоятелство е ням свидетел на гигантския подвиг на учените. Изумително е как в толкова кратък период, практически по-малко от година, те успяха да свършат такова огромно количество работа, да извършат толкова тестове и да прочетат толкова много интернет-форуми, за да се предпазят от потенциални спънки в разработката.
Еваларка бичим и на научната общност!
Честита 2021 година!
