На шадравана пред Народния театър „Иван Вазов” има статуя на млада жена с развeти ръце (и други неща ѝ се развяват, но отиди и виж сам, бе, няма всичко да ти снасям наготово). Наричам я „паметник на офисната служителка в деня на излизането ѝ в отпуск”. Всяка година, настане ли юли, орди жени трескаво се заизнизват от различните офис-сгради в София, качват се на есювитата (среден клас) на своите гаджета или съпрузи и се юрват към морето. Там вече не можеш да ги познаеш – те не отговарят на всичко с тросната една сричка, изсъскана през зъби, както през останалите десет месеца от годината, о, не! То са меки погледи над чаши със захар по ръбчето, то са плавни жестове, при които залязващото над залива слънце прави камъните по пръстените да хвърлят магически отблясъци, то са рокли, то са шалове, то са пареота, то е ЧУ-ДЕ-СИ-Я.
Единственият въпрос, на който трябва да се даде отговор, преди да започне цялата тази феерия от лекота, мекота и приглушеност, е на кое море ще се ходи. Според сайта на „National Geographic” на света съществуват около 50 морета, но у нас основната дилема е България или Гърция.
Верни на веруюто си (то за това е верую, бел.ред) да сме в крак с времето и в тон с най-съкровените тежнения на нашите читатели, ние, патриотите от U-men.bg, набързо направихме списък с неща, които има само на нашето Черноморие и няма в Гърция (а вероятно и никъде по света). Ако четете това по телефона си в асансьора на сграда 10 в Бизнеспарк София, докато гаджето ви ви чака в своята Мазда CX-5 на запален двигател, и още не сте решили накъде ще тръгнете, то този текст е точно за вас:
1) Чакането в задръстване
Как иначе ще се изкефиш на морето и ще тичаш по цици към водата (изпуснах се какво се развява на жената от статуята), ако преди това не си умирал с пресъхнала уста на шесткилометровата опашка пред затворен тунел на „Хемус” и не си се чудил ще ти стигне ли едната чертичка на резервоара да стигнеш до „Ивонито”. Как ще оцениш паркомястото, което ти се пази с бутилка вода пред хотела (вж. следващата точка), ако преди това не си подминал десетки прегрели коли в задръстването, паркирали на тревата отстрани.
Ама не се ли чака и на границата с Гърция, чувам вече ехидни гласове? Да, понякога, ако си късметлия и си тръгнал в петък следобед заедно с още 30 000 коли, може и да чакаш. Като цяло обаче това са пет уикенда в годината, а ремонтите и задръстванията на нашите две магистрали към морето са ти практически гарантирани целогодишно (ей, не я оправихте тази „Хемус”, майка ви ненакрала се да еба, от 20 години пътувам по нея и не е било един път да няма ремонт или на тунел, или на акведукт, или на един Господ знае какво).
2) Бутилките, с които се пази паркомясто
Виждали ли сте как служители с бели ръкавици отварят вратите на лимузините, преди холивудските знаменитости да дефилират по червения килим на „Оскарите”? А по филмите как големите играчи влизат в казиното и подхвърлят ключа на „Астън Мартина” си на валето, за да я паркира (в обявите за работа у нас тази длъжност е известна като „разпоредител”)? Всичко това бледнее пред достолепието на хотелиерите в новия град на Созопол, когато се затърчават да махнат бутилката „Девин” 11 л., с която ти пазят паркомястото чак от София. Цялата тази церемония има една дума: класа!
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите с дребна сума. Към всеки дарен лев редакцията ще добави още един, а в края на месеца томбола ще определи щастливеца, който ще може да си купи хероин от Киро Японеца.
3) Тъжните музиканти в ресторанта
В една от най-популярните гръцки песни - „Барба Яни” - героят се обръща към своя починал приятел Яни и го моли да изпрати едно писмо от отвъдното, за да разкаже има ли светлина или е тъмно там, като същевременно му разказва за неговото бузуки, което го чака. Тъжно, ще кажете. Тъжно, но не колкото чичото на ресторанта в къмпинг „Космос”, който всяка вечер с неописуема болка в душата излиза да изпълни репертоара си от последните 40 години. И най-веселите италиански естрадни песни, в които се пее за любов, слънце, сочни устни и младост, от неговата уста звучат като протяжна жетварска песен на мома, загубила без време либето си. Дори случайните чешки туристи, които още не могат да се ориентират в местната култура и тук-таме аплодират някое изпълнение с пълна с кебапчета уста, не съумяват да изтръгнат никаква емоция от този прихлупен над йониката си артист. Защо трябва да биете път чак до Гърция (не че Дуранкулак е близо, но все пак), за да можете истински да се натъжите и цяла вечер да ви мъчи едно такова угнетено чувство?
4) Палачинките
Да, хигиената може и да не е най-отличителната черта на нашето Черноморие. Да, сместа за палачинки може да се бърка в легени, кофи, баки, корита и къде ли още не, и да стои на 40 градуса цял ден. Да, косата на пича, който ги прави, може и да е по-мазна от колянов вал на двайсетгодишен Фолксваген Голф. И да, той пипа парите, а после пипа палачинката (а още по-преди си е пипал хуя). Но само този, който не е стоял пред горещия котлон през някоя още по-гореща юлска сутрин, докато коремът се бълника като пералня „Перла-05”, а главата се върти като Международната космическа станция, не знае какво щастие е да забиеш зъби в парещото сладко от смокини, а в главата ангелогласен хор да запее библейски псалми. Туй усещане в Гърция не можеш да го постигнеш никога.
5) Цацата
Гъркът не разбира нищо от кухня и това никъде не си личи така ярко, както в департамента на морската храна (направо жалко предвид 13676-те километра брегова ивица на тази държава). Цацата е ултимативното доказателство. Дори да намериш в някой гръцки ресторант цаца (забутана чак накрая на менюто, след някакви капани за туриста от рода на лаврак, ципура и барбун), то изобщо няма нищо общо с нашата – носят ти пет рибки, отгоре поръсени нарядко с магданоз и едвааам-едвам изцеден един лимон. Няма ги тези питателни топки от половин кило препържено брашно, от които тук-таме стърчи някоя рибешка опашка или глава. Няма я жълтата бутилка с лимонтузу на масата, по-мазна от косата на продавача на палачинки от горния абзац. Няма ги и онези киселини, които нямат минаване три дни след като си ял цаца на капаните във Варна и Бургас. Абе въобще умряла работа.
6) Клатещи се колички с монети
Гъркът явно нищо не разбира и от забавление, защото там клатещите се джипове, хеликоптери и кончета са рядкост, а в България се срещат през пет метра на всеки тротоар. А е всеизвестно, че клатушките (както ги наричат в Ахтопол) са радост за малки и големи. Кой не е виждал току пред такава играчка изпаднали в истерия деца, които са виснали с цяла тежест на ръката на майка си и пищят, сякаш им махат далака без упойка. Освен за родителите и техните сладки бонбончета, този тип устройства е страхотен фън и за летуващите в отсрещния балкон. Особено в седем и половина сутринта, когато монетата дзвънне в процепа и по тихата уличка екнат китайските песнички.
7) Гащите на главната
В рамките на 200 линейни метра по главната на Черноморец могат да се видят повече гащи, отколкото в Инстаграма на Мегз от създаването му досега. Кеф ти мъжки бански тип „слип”, които чичката обича да носи на плажа с провиснало отгоре шкембе, кеф ти модерните от началото на 21 век бели гащи, през които се виждат долните гащи, кеф ти самите долни гащи за три лева чифта. Да не дава Господ да останеш без гащи у Гърция. Два резервоара с нафта можеш да изгориш, преди да намериш откъде да си купиш едни боксерки „Братя Гьокови” (разбира се, гърците не са еволюирали до „Братя Гьокови”, но аз така наричам този пазарен сегмент – евтини и качествени мъжки гащи, с голямо пространство за тестикулите).
8) На цената на билета
Години преди някакви еко-лайнари да започнат да мрънкат за возенето сам в колата и да се заговори за карпул и прочее чикиджийски истории (ей сега ще си кача някакви цървули да ми търкат кожения салон на хикс-петицата, добре), на гарата в Бургас вече съществуваше возенето на туристи до съседните курорти „на цената на билета” (автобусния). Естествено, бакшишът никога не потегля, преди да е събрал четирима души, „иначе не излиза сметката, бате”.
Четирима непознати в едно такси понякога води до леко неловки ситуации. Упорити лиги се проточват от устата на задрямалия пасажер, който цяла нощ се е лангъркал с влака, до изгладената риза на чичката до него, но важното е, че всички стигат бързо, безопасно и удобно до Созопол. С други думи на българското Черноморие могат да ти завлачат гъза с кола почти до хотела, а на Санторини те возят на магаре, бате.
9) Модерната архитектура
В крайна сметка човек като е блъскал девет часа до Царево заради обхода през подбалканския път, паркирал е на място, пазено от бутилка, изял е един голям дюнер, купил си е бански и пояс за детето, пуснал е два пъти по един лев в клатещите се колички, започва някак естествено да търси наслада и за окото, не само за корема и гъза. Нашето Черноморие се отличава с уникален ансамбъл от розови, оранжеви и жълти сгради, които почти не варират в отделните курорти (и така трябва да бъде – не може всеки да строи където му скимне и в какъвто си цвят иска). Ако пък си от онези супердразнещи хора, които се интересуват от дизайн и архитектура и твърдят, че розовите, оранжеви и жълти сгради по нашето море са грозни, можеш винаги да отидеш в някой хотел на Арабаджиеви, решен в андалуски или калифорнийско-андалуски стил. Говори се, че лично Маринела (a.k.a Маринка) Арабаджиева се е занимавала с интериора на хотелите си, и то си личи, между другото. В последните години излизат новини, че покрай проблемите с правосъдието на Маринка и Вълчо се наложило да продадат тук-таме някой хотел. Можем само да се надяваме да не ги купят някакви селяни и да ги насерат.
Ако пък ти се гледат еднообразни бели къщи отпреди сто-двеста години, ходи си в Гърция, бе.
