Притежанието на магазин е мечта, споделяна от хиляди българи. Една част от тях са примамени от гледката на пари в брой, с които те самите се разделят, когато пазаруват. Чувството някой да ти дава пари несъмнено е приятно. Е, после идва доставчикът, идва датата на наема, идва сметката за ток (хладилните агрегати консумират мамата си джаса), но това клиентът не го вижда. Той вижда паричките си да потъват в чекмеджето на магазинера при много други парички.
Друга част виждат в собствения магазин спасение от хищните лапи на капиталистическата експлоататация или за класово неосъзнатите – от ежедневния контакт с шефа. Жителите на големите градове често виждат тъкмо отворил или в момента обзавеждан магазин, когато минават по обичайния си ежедневен маршрут. Уви, животът на тези търговски обекти не е дълъг – много често около две години, особено ако са под наем. Ето през какви етапи минават любезните магазинери за тези две години:
1) Детски ентусиазъм
99% от плановете за собствен бизнес стигат до този етап. И слава Богу! Много често в перспектива се оказва, че спирането още на този етап те прави с няколко десетки хиляди левове по-богат. Всички обаче преминават през етапа на детския ентусиазъм – и тези, които реализират намерението си, и онези, които говорят за това на две чаши вино.
2) Търсене на помещение
Формално търсенето на помещение принадлежи на етапа на детския ентусиазъм, но е толкова фундаментална част от откриването на нов магазин, че заслужава да се обособи в отделен параграф. Наема се брокер за недвижими имоти (обикновено леля на средна възраст, която по някаква причина е изгубила предишната си работа и няма умения да си намери нова). Оглеждат се всеки ден нови помещения, които биват отказвани по най-тривиалната причина, например слизане на три стъпала до входа. Истината е, че никое помещение не е толкова съвършено, колкото бизнес идеята на собственика. Неизбежният резултат от продължителното търсене на помещение е, че всички се събират на една улица и в протежение на 50 метра има десет магазина с „продукти от малки ферми”.
На панаира на българската журналистика U-men.bg е циганинът с кран-машината за плюшени играчки. Пуснете два лева в процепа, ние гарантираме, че нищо няма да се хване.
3) Обзавеждане и откриване
Сизифовският труд по оборудването, обзавеждането и зареждането на нов магазин минава безболезнено на крилете на вдъхновението. Подобно на родилка, която понася нечовешката болка благодарение на окситоцина, прохождащият търговец не изпитва умора заради отделяния хормон на „вече работя за себе си”. Огромно количество товаро-разтоварна дейност, хамали, майстори, курсове до „Икеа” минават като разходка до Златните мостове. Дори общуването с държавната администрация и изваждането на всички документи не натоварва, даже обратното – искаш да разцелуваш инспектора на Столична община, който е дошъл да провери дали имаш разрешение за светещата табела. В този етап могат да се доловят първите признаци, че не ставаш за тази работа, но няма кой да ги забележи. Например: заредил си вече част от виното, преди да дойде чичото от Агенцията по храните и да провери обекта. Разделяш се с две бутилки вино от по 20 лева, но толкова ти е бил акъла.
Снимка: U-men.bg
Никакви скъпи неща в магазина, преди да минат всички чиновници.
4) Леко изтрезняване
Магазинът е открит с разкошно парти. Има тънко нарязана луканка, сирене „Козле” и наливно червено вино (че по-евтино). Първите клиенти идват, пожелават успех. Магазинерът го боли ченето от цял ден усмивки.
Все още смътното връщане към суровата действителност често идва след подробно разучаване на ценовите оферти на търговците и производителите. Много често собственикът на квартален магазин плаща на едро цени, на които продават на дребно големите търговски вериги. Например литър „Старопрамен” в пластмасова бутилка е 1.95 лв на едро, а в “Lidl” е 1.99лв на дребно. Дали в Лидъла работят с 2% надценка? Не мисла! А знаете ли как става това? Чрез непрестанен, неуморен и безскрупулен натиск на доставчиците. На английски се казва relentless. Неслучайно това е една от любимите думи на Джеф Безос и работно име на компанията му преди Амазон (напишете в браузъра relentless.com и вижте къде ще отидете). Търговските вериги имат цяла армия закупчици (buyers), които по цял ден се занимават с доставчици. Под „занимават се” разбирай натискат ги за отстъпки (вярно, срещу реализиран обем), промоционални акции, входни и всевъзможни други такси за достъп до по-качествена търговска площ. Разбира се, има и доставчици, които продават на всички търговци на еднакви цени, но те са по-скоро изключение.
5) Вкарване на допълнителни услуги
В този етап биват изпитвани всевъзможни отчаяни прийоми, които са неприсъщи за големите търговски вериги. Естествената реакция на тяхната relentless конкуренция е предлагането на неща, които те не могат да предложат – лична кулинарна консултация, подаръчни кошници за специални поводи, сандвичи, приготвени на място, мелене на кафе, пакет с продукти, измерени точно за конкретна рецепта, дегустации и какво ли още не.
Снимка: U-men.bg
Естествено нищо не проработва. Вместо да си вземат чудесен сандвич с прошуто и моцарела само за 3.99, хората с говежда твърдоглавост продължават да си ходят на топлата точка в Билата, където продават страхотни шницели, първо стояли замразени в склад в Германия, после престояли шест дни на щанда за месо, после попреплакнати с белина още шест дни и накрая изпържени в никога несменяно олио.
Някои магазинери изпадат в комични крайности в желанието си да се отличат от големите търговци и да предложат нещо уникално. Един беше започнал да предлага греяно вино в навечерието на Коледа (като на Вайнахтсмаркт, ама в Лозенец). Всяка вечер наливаше два литра вино в една тенджера на котлон и го овкусяваше с карамфил, канела, кардамом и мед. Класика! В магазина ухаеше чудесно като влезеш вечер. За десетте дни преди Коледа беше направил 20 литра греяно вино (около 60 лева разход). От тях беше продал една чаша от 400мл (3 лева приход).
Това е и етапът, на който собственикът на квартален магазин истински намразва клиентите и човешкия род като цяло.
6) Тежко изтрезняване
Тежкото изтрезняване настъпва с първия месец от годината, който е по-слаб от същия месец миналата година. В началото търговските обекти предизвикват интереса на потребителите от квартала, но това трае кратко. Много често първата календарна година е най-силна заради естествения интерес на местните към новия обект и когато тя се изтърколи истината лъсва. А направиш ли един декември по-слаб от ноември, направо ти се отщява и да се храниш. Дори и у по-държеливите психически ентусиазмът се изпарява окончателно и на негово място се появява една особена тежест в кръста, когато сутрин се навеждаш да отключиш долната ключалка на вратата. Вече не толкова зелен и неопитен търговец започва мъчително е осъзнал пълната си неконкурентноспособност.
7) Усещане като в капан
Този етап е преходен в отношението на собственика към вещите в магазина. Ароматната свещ на стелажа, сложена с такова умиление и събрала толкова лайкове във фейсбук, вече прилича на кандило. Дървената декоративна каруца, която по някаква причина всички квартални магазини слагат пред витрината си, вече е катафалка с безжизненото тяло на „собствения бизнес”. На магазинера вече не му се стои никак в магазина. Иска му се да се върне обратно в опърдяния, окашлян и осекнат офис с двайсе души вътре, където се говори за деца, изгодни покупки и колеги, които не присъстват в момента. Да, говори се за глупости, но поне някой ГОВОРИ, за разлика от вечно празния и кънтящ на никога не влизащи клиенти магазин.
8) Отчаяние
Етапът на отчаяние има един отличителен белег – ниската хигиена. Да, хиляди магазини по малките населени места са мръсни и зад хладилниците току пробяга някоя мишка, но схващането на хората за хигиена там е различно. В случая имаме магазин „в елитен столичен квартал, с голям човекопоток”, който след отварянето е бил търкан с мопа пет пъти на ден (понеже „клиентът ще асоциира чистотата на помещението с чистотата на нашите чудесни продукти от малки ферми”. Ще асоциира – курец). Постепенно броят на търкания намалява, а в етапа на отчаянието по пода могат да се видят отпечатъци от обувки от оня ден като валя, през открехнатата врата на склада надничат празни кашони, натрупани един върху друг, а зад фризера току пробяга някоя мишка.
9) Веселие (ебал съм му майката)
Магазинерът вече е решил, че ще затваря. Има още няколко месеца до края на договора за наем, а на най-горния рафт на шанда за вино стоят бутилки за по 30 лева. И в по-добри времена се е случвало магазинерът да чопне една бутилка на бегом, докато отброяват секундите на СОТ-а, но това никога не е било „Виница”-та на„Загрей” или „Гранд Кюве”-то на „Мидалидаре”. Е, вече може. Приятелите помагат с храната, за да не се развали. Няма нищо по-вкусно от артикули в магазин, който затваря. И езиците на чучулига не струват пет пари пред салама „Камчия” с изтекъл срок на годност, който никога обаче никога няма да ти се наложи да зареждаш отново.
По ирония на съдбата етапът на веселие – месец-два – е най-хубавият етап от „собствения бизнес”.
10) Оелекса и хамалите
Не всички хамали са създадени равни. Някои могат да те обрънзат така, че да ти се прииска следващият ти „собствен бизнес” да е хамалски услуги. Много е важно да не чака последният момент, а едрите вещи – хладилни витрини и други тежки неща, да бъдат пуснати в оелекса месец-два по-рано. Нека купувачът им бере гайлето с транспорта. Дребните неща на приятели или в гаража. Само ароматната свещ и едно етикетче с цена в портмонето за спомен.
