Дори на телевизионните зрители със съвсем плосък екран (на съзнанието), дори на онези, които прихват неудържимо на всяко изсвирване на Гацо Бацов и опръскват околните с плюнка, няма как да не е направил впечатление неистовият стремеж на БНТ да пести в последните месеци. Няма спор - 70 милиона на година са твърде малко и не стигат за качествен телевизионен продукт. Та това са само по 8 хиляди на час, денонощно, всеки ден (а ако не правиш оригинално съдържание за осемте часа, в които хората спят, имаш по 12 000 разход за всеки час от деня – кеф ти двама души зад бюро, кеф ти един човек на зелен екран). И все пак – винаги има мегдан за още „оптимизации” и изстискване на качествен телевизионен продукт от жълтите стотинки, които ние като общество отделяме за националната телевизия. Ето седем БЕЗПЛАТНИ предложения:
1) Новините – в писмен вид
Огромна част от бюджетите на широкоформатните телевизии отиват за отдел „Новини”. В нюзрума на БНТ гъмжи от десетки репортери, водещи, (пет водещи на прогнозата на времето – по една за всеки работен ден), редактори, главни редактори, редактори на редакторите, продуценти, делегирани продуценти, продуценти на продуцентите, както и презряна работническа класа - монтажисти, оператори, режисьори, режисьори на пулт, тонрежисьори, Трендафилка Немска, звукари и прочее. Колко по-евтино би било цялата тази паплач да се съкрати, с изключение на един човек, който да снима с телефон най-важното от деня, принтирано на лист А4. БНТ отдавна е доказала презрението си към зрителя, нищо не пречи да го остави и сам да си чете новините.
2) Още архивно съдържание
След гръмкия успех на суперпродукцията „БНТ на 60”, ръководството на телевизията умело се ориентира към все повече съдържание от „златния фонд”. Филми, театър, дори архивни новогодишни програми изпълват ежедневно ефира с характерния си некачествен звук.
Но това не е всичко, както обичаше да казва чичото с обицата от WS Teleshop. Напълно възможно и лесно осъществимо е телевизията да използва целия си архив, вместо да се работи на парче, както сега. Принципът е елементарен – просто връщаме времето 48 години назад. Така например на 28 април 2020 година се излъчва цялата програма от 28 април 1972 година. Числото не е толкова съществено – може да е 44 или 52 - важното е да се дели на 4, за да съвпадат високосните години и „телевизията-майка” да не осъмне без програма на някой 29 февруари.
Огромната част от аудиторията няма да забележи нищо. Първо, огромна част от аудиторията на БНТ не може да забележи каквото и да е заради общ когнитивен спад. Второ, както вече стана дума, когато и да си пуснеш БНТ напоследък, все е нещо черно-бяло. Трето, новините са си все едни и същи вече десетилетия и няма как да се долови разликата.
Наш сътрудник пострада жестоко на опашката за олио в "Кауфланд". Вярно, успя да вземе три стека, но сега е със счупена скула и лечението му е непосилно за нас. Моля, помогнете с каквото можете!
3) Връщане на Дони
Колкото и златен да е архивът на БНТ, нищо не може да замени едно съвременно комедийно шоу, което с остротата на бръснач да дисектира наболелите обществени проблеми и да служи за отдушник на натрупалото се покрай социалната изолация напрежение. Е, „Събота вечер с Дони” беше именно такова. Неслучайно тъмни сили го спряха още след втория брой!
Продукцията би излязла много евтино на ръководството на телевизията по две причини: първо, подобно на други велики шоумени и Дони беше сценарист, продуцент, водещ и Бог знае още какво, а това намалява драматично бюджета. Второ, той е суровоядец, а суровоядците, ако не шмъркат много кокаин, нямат големи разходи. Ководещият на „Събота вечер с Дони” роботът Питагор пък е ептен лесен - нито вудъ иска, нито хрънъ, както казват в Русе. Само трябва да го включваш от време на време да му се зарежда батерията, но това може да става след края на предаването, на нощна тарифа.
4) „Питай БНТ” – без водещ
Форматът на „Питай БНТ” е еманация на търговския нюх на ръководството на телевизията – зрителите задават въпроси по фейсбука, гостите отговарят. И въпросите, и отговорите ти идват ей така, безплатно. Какво по-хубаво от това! Като цяло посоката е вярна – публицистика спокойно може да се прави без пари от зрителите, а не от професионални журналисти, на които да се плаща да анализират и да търсят някаква систематичност в гигантския информационен океан. Проблемът е, че между въпросите и отговорите стоят Драго Чая и убийствено красива жена със сини очи, на която не знам името. А те най-вероятно получават някакъв хонорар. И това е проблем – хонорарът е есенцията на безсмисления разход. Съвсем спокойно „Питай БНТ” може да мине и без водещ, а вместо двете говорещи глави въпросите да бъдат изчитани от гласовия асистент Сири или някоя друга програма, която превръща текст в глас.
5) Цялата публицистика – без водещ
„Питай БНТ” без водещи може да е само началото. Флагманът на публицистиката в националната телевизия „Панорама” отдавна се превърна в пространство, което властта използва за личен пиар. Томислав Дончев, Цецка Цачева, Владко Горанов , Тома Биков или който е там наред – всички са ходили да опират пешкира на поредната „актуална криза в управлението”. Дъното беше гостуването на Цветан Цветанов в разгара на „Апартаментгейт” преди около година. „Публицистиката” на Георги Любенов отива дори отвъд границата на беззъбото в полето на откровеното ласкателство. По тази причина на БНТ не са нужни водещи на публистични предавания. Излишно е да се държат на щат стени за тенис, които гостите използват, за да си подават сами топката. Стените нямат нужда от заплата.
Най-доброто решение е да се направи малко студио с един стол и статична камера със сензор за движение. Когато властта изпита нужда да прати поредния глашатай да вика по площадите – идва глашатаят в студиото, сяда на стола, камерата се включва сама, човекът си казва скаквото има за казване и си тръгва. Освен много пари, това би спестило и много срам.
6) Преизползване на лица на щат
Неотдавна „Бизнес.БГ” се раздели с титулярния водещ Марио Гаврилов, а на неговото място застана Илина Бисерова, която е репортер от новините. Ако не друго, то поне половината час на това съвършено безсмислено предаване е далеч по-красив. А и момичето се старае – не всеки водещ с традиции в БНТ ще се хване да снима промо, докато вади поднос със сладки от фурната. Повечето го правят от стола си, най-много да станат и да се поразходят из студиото. Ходът с Илина несъмнено беше успешен, но не е казано, че БНТ трябва да спре дотук. Има още външни продукции, на които богатата банка с кадри на БНТ може да бъде от полза. Например Горан Благоев може да води „Моят плейлист” – динамиката ще си остане същата, а смешките – все толкова или по-малко неловки. Мира Добрева може да върти манджи в „Бързо, лесно, вкусно”, а Стефан .А Щерев – да провери как върви реколтата на арпаджик в „Бразди”.
7) "Препрочитаме (22-та тома на) Вазов”
„Препрочитаме Вазов” е кампания на Народния театър, но идеята да показваш човек на стол, който чете книга с плашещ малките деца тон, е толкова близка до самата същност на БНТ, че пасна като ръкавица в програмата ѝ. И като динамика на кадъра, и като вълнуващо съдържание, и като реверанс към високата култура продукцията вибрира на честотата на националната телевизия. Не бива да се пренебрегва и малкият ѝ бюджет. Единственият проблем е, че е само две-три минути – твърде кратко, за да окаже сериозно влияние върху разходната част. Но събраните съчинения на Иван Вазов са 22 тома! Има ги в библиотеката на всяко домакинство – твърди корици, масленозелена подвързия, един пръст прах отгоре. Това са часове безплатно съдържание – четенето може да започва малко след „Денят започва с култура” и да свършва току преди централната емисия „По света и у нас”. Разбира се, актьорите трябва да се въртят на смени, но това не е работа на БНТ, а на Народния театър. „Препрочитаме Вазов” е по повод 170-ата годишнина от рождението на писателя, но ако годината свърши, преди да са го изчели целия, през 2021 се навършват 100 години от смъртта му. Колко удобно!
