Настоящата монография е плод на дългогодишни изследвания в десетки супермаркети в София и други градове. С цел стегнатост (разбирай читаемост на мобилно устройство), темата е умишлено ограничена само до супермаркета и не засяга други търговски обекти. Тоест тук не фигурира класическата леля, която пазарува в аптеката, разказвайки за всичките си болести, от които си мисли, че страда. Няма го и чичото, появил се сравнително наскоро, който си пуска билетчета за всички възможни услуги на машините в държавната администрация, защото не е сигурен точно къде му е мястото. Списъкът не претендира за изчерпателност.
1) Баба, която брои стотинки
Баба с две кисели млека. Маркирани са. Касиерката казва „Един и петдесет” (пенсионерите купуват само кисело мляко от 75 стотинки със сухо мляко, гипс и всякакви строителни материали, които са останали от вилата на собственика на мандрата). Много бавно движение към джоба. Още по-бавно изваждане на портфейла. Една по една стотинките падат в дланта на касиерката. Отброява се на глас. Малко преди да стигне до 1.50, бабата моли касиерката да й каже с какъв номинал е последната монета, защото недовижда. Както във всички други случаи, в които възрастен човек умишлено бави околните, за да предизвика съжаление, така и тук най-важното е да не се издаваш. Види ли те веднъж пенсионерът, че си на зор, скоростта пада както когато си изхабиш мегабайтите на телефона.
2) Момиче, което плаща с карта сметка от 5.32лв
Обикаляш с пълна кошница покрай касите и гледаш къде има най-малко хора. Виждаш на едната опашка едва трима души, при това средната възраст е под 70. Казваш си самонадеяно „Охо” и веднага се нареждаш. Момичето пред тебе държи един пакет тампони и една „Дерби кола” (в която са останалите строителни материали от вилата на собственика, които не е можело да се вложат в киселото мляко). Сметката е 5 лева и 32 стотинки. Вади се дебитна карта. Касиерката я оглежда внимателно и поглежда момичето – сигурно дали прилича да е Ива. Картата се пъха в ПОС-терминала (навремето се вадеше изпод касата). Изчакване да се свърже. Чакаме всички. ПИН. Няколко секунди валидиране на ПИН-а. Печат на бележка от ПОС-а. Подпис на бележка.Печат на копие на касовата бележка. Щракване с телбод за копието на касовата бележка. Прибиране на щракнатите копия на бележки в чекмеджето на касата.
Наш сътрудник пострада жестоко на опашката за олио в "Кауфланд". Вярно, успя да вземе три стека, но сега е със счупена скула и лечението му е непосилно за нас. Моля, помогнете с каквото можете!
3) Семейство, което изпраща дете да пази място
Това са едни от най-опасните хищници, които дебнат в супермаркета. Известни са още като СУОТ тийма на опашките. Това са семейства, които пускат детето да чака на опашката, докато мама и татко напълнят кошницата. Няма начин да ги разпознаеш по-рано. Виждаш едно момиченце, което стои с един хляб. Спускаш се като Дженаро Гатузо и с двата крака влизаш в опашката. С наближаването на неговия ред забелязваш, че то става все по-нервно и се оглежда назад. Тогава разбираш, че си се нахълмил. Вече е късно. Идват майка му и баща му с препълнена количка. Касиерката ги пита дали искат торбичка. Отговарят, че искат десет. Покупките им едвам се побират на лентата. Огромни зелки се търкалят от върха на планина от безалкохолни. Дори при оптимална организация – мъжът вади от количката, жената от другата страна на касата пълни найлоновите торби, пак не ти мърдат пет минути на опашката.
4) Касиер/ка, които не знаят кодовете
През 14-и век обущарите са били обущари цял живот. После синовете им, после внуците. При капитализма е друго – почваш работа в супермаркет. Обещават ти заплата от 600 лева. Минава един месец – превежда ти 360 лева. Питаш шефа какво се е случило. Обяснява ти – закъснял си преди две седмици срядата – 30 лева глоба, не си свалил стока с изтекъл срок – 50 лева, говорил си по телефона миналата седмица петъка – 40 лева, разболял си се на втората седмица – 50 лева, бракувана стока – 70 лева (последното не е глоба, а удръжка). Псуваш и напускаш. Резултат –нова леля, която не знае кодовете на орехите и авокадото. Голяма работа, че са ти изгубили някоя и друга минута. Ще дойдеш пак.
5) Разлика между цената на етикета и на касовата бележка
Случва се най-вече при промоции . Очите на около 90% от българските потребители са развили свръхестествената способност да различават червения промоционален етикет от километри (всъщност това е способност на мозъка, но тука пишем малко за по-масовия читател). Събират се дробни числа с две единици след дробната запетая със скорост по 10 в секунда. И така, човекът пред вас на опашката е изчислил, че гъбичките за миене (в комплект с гюдерии), полуизгнилите мандарини, леко зелената отдолу свинска плешка и преопакованият немски салам с изтекъл срок трябва да правят 8.41 стотинки. На касата обаче излизат 8.61 стотинки. Оказва се, че промоцията на гъбичките (в комплект с гюдерии) е свършила оня ден, но тоя новият поганец е забравил да смени етикета (виж горния параграф). Следва ходене до щанда с битовата химия. Наистина на етикета пише 0.99лв, а на касовата бележка – 1.19. Касиерката казва, че не може да направи сторно. Трябва да дойде управителят. Цялата опашка вече иска да събере по четири стотинки и да покрие разликата. Не може така. Управителят идва, сторнира касовата бележка. Маркира се всичко отново. Цената на гъбичките (в комплект с гюдерии) се въвежда ръчно. 4 минути, отлетели безвъзвратно от живота на хората отзад.
Любопитна странична бележка по темата с промоциите – тази година във Фантастикото новото Божоле се продаваше с червен, промоционален етикет - старата цена задраскана, новата с големи цифри. И това в третия четвъртък на ноември - деня, в който пускат новото божоле на пазара в световен мащаб.
6) Сладко детенце
Нека изясним нещо от самото начало – аз обичам децата. Особено ако са възпитани и не тичат крещейки между масите при единственото ми ходене на ресторант в годината. На опашка едно дете може да изгуби времето на околните по разнообразни начини – като в последния момент заврънка майка си за дъвка от щанда до касата, като иска само да маркира продуктите, като умили касиерката и тя започне да му задава стандартните въпроси, и т.н. Слава Богу, демографската криза си казва думата и този начин за губене на времето на опашка става все по-рядък.
