Вирусите са прости организми, които нямат собствен метаболизъм и дори способност да се размножават сами - те използват клетъчната инфраструктура на своя гостоприемник, за да произвеждат свои копия и да заселват други клетки. Ако са достатъчно успешни, гостоприемникът умира. По същество единственото нещо, което вирусът може да прави добре – копия на себе си – е самоунищожителна дейност. Нещо като да ядеш всеки ден сланина или да гледаш „Комиците” – известно време ти е хубаво, но накрая умираш от инфаркт или от тъпотия. Ето защо много важно за оцеляването на вируса е да успее да проникне в нов гостоприемник, преди настоящият да го е убил или обратното. По тази причина вирусите процъфтяват сред хората – ние сме социални животни и живеем близо един до друг в огромни групи. Голям бум на инфекциозните заболявания човечеството преживява след усядането си и аграрната революция отпреди 12 000 години. Уседналият живот и увеличаващата се човешка популация, както и броят на одомашнените животни, създават чудесна предпоставка за появата и разпространението на вируси. Ето някои от тях, оказали най-сериозно влияние върху човешкия род от древността до наши дни:
1) Вариола (едра шарка)
Едрата шарка е главният виновник за етническото прочистване на Америка в началото на 16 век. Е, и аркебузът има известен принос, но според някои изследователи (Джаред Даймънд), едрата шарка унищожава 95% от оригиналната популация на континента. Заради по-гъстата населеност на Европа и по-големите ѝ градове, нейните обитатели са придобили частичен имунитет срещу вируса, докато индианците нямат никакъв. Заразата напредва по-бързо от конкистадорите и улеснява тяхните военни победи. Европейците забелязват уязвимостта на индианците и се възползват от нея – има исторически документи, че едрата шарка е използвана като биологично оръжие при обсадата на Форт Пит (днешен Питсбърг) през 1763 г. Представители на индианците са допуснати в градчето, за да преговарят. На изпроводяк англичаните ги изпращат с дарове – алкохол, провизии и одеала и кърпи от местната болница, където лежат болни от едра шарка. Не е известно дали методът сработва в конкретния случай, но е факт общата картина, а именно, че индианците са по-малко, отколкото преди 4 века. При европейците, въпреки частичния имунитет, смъртността е също изключително висока, особено по днешните стандарти. До 1800 година, когато са създадени първите ваксини, средно около 400 000 души годишно умират от едра шарка в Европа.
2) Кравешка шарка
Вирусът на кравешката шарка (cowpox) е близък роднина на вариолата, но ролята му в човешката история е далеч по-положителна. В края на XVIII век няколко европейски учени независимо един от друг забелязват, че хората, които доят крави, не се разболяват от едра шарка. Това са обикновено млади момичета и стереотипът на красивата краварка (с необезобразено от едра шарка лице) е много разпространен. От време на време те развиват заболяване, което покрива ръцете им с мехури, много подобни на тези при едра шарка. То обаче протича далеч по-леко. Английският лекар Едуард Дженър решава да експериментира със сина на своя градинар – осемгодишно момче на име Джеймс Фипс. Противно на всякакви съвременни стандарти в медицината, той взима малко гной от мехур на ръцете на доячка, болна от кравешка шарка, и я вкарва в прорези по двете ръце на Фипс. След няколко дни момчето вдига температура, но бързо оздравява. Впоследствие Едуард Дженър неколкократно вкарва вариола в тялото на Джеймс, но той не се разболява. Ваксината действа! За да събере повече данни, Едуард Дженър изпробва този метод и върху собствения си 11-месечен син.
Антиваксърска карикатура в Англия през 1804 г. Ваксината за едра шарка води до израстване на кравешки части върху тялото.
Снимка: James Gillray
Разбира се, влиятелни обществени институции (най-вече църквата) са настроени крайно негативно към това велико научно откритие, но в крайна сметка то успява да се наложи и води до изтриване на едрата шарка от лицето на земята. През 1980 година Световната здравна организация обявява официално, че вирусът вариола е изчезнал в природата. Днес той съществува единствено в лаборатории в Русия и САЩ.
В редакцията сме си харесали новия handcrafted FRESCOBOL Game Set / Beach Bats by Yamabahari (120 евро - ако искаш). Подкрепете ни с дребна сума, за да изживеем истински летни емоции на плажа в Лозенец (и там се напълни със селяни, ама айде).
3) Морбили (дребна шарка)
Дребната шарка, противно на българското си название, няма нищо общо с едрата шарка. Вирусите, които ги причиняват, са напълно различни – морбили представлява единична верига РНК, докато вариола е двойна спирала ДНК. Морбили еволюира от вирус, който е причинявал чума по едрия рогат добитък в миналото. Най-вероятно обособяването му като нов вид се случва през 11-12 век, а у хората прескача от говеда. Как става това преди 900 години от само себе си, без намесата на ЦРУ, е пълна мистерия.
Днес въпросната чума по добитъка (rinderpest) е вече изкоренена, но морбили все още е прекалено разпространено заради недостатъчния брой ваксинирани деца. Нещо повече – в САЩ през миналата година случаите са с 20% повече в сравнение с година по-рано, а в целия свят увеличението е четирикратно. Основната причина, по-специално в развитите държави, е антиваксърството – малка, но изключително шумна част от родителите, които вярват, че ваксините причиняват аутизъм. За да се предотвратят локални епидемии, трябва да бъдат ваксинирани над 92% от хората. В ерата преди ваксините, тоест до 60-те години на миналия век, близо 90% от децата са прекарвали дребна шарка до 15-ата си година. Вирусът е изключително заразен –от десет души в една стая с болен, девет ще се заразят. Затова – ваксинирайте си децата бе, тепегьози!
4) Грип
Испанският грип е най-голямата епидемия на 20 век и вероятно най-смъртоностната в историята на човечеството като абсолютен брой жертви. Това е първата поява на щама N1H1, който през 2009 година плъзна за втори път и дори тази зима бе един от двата преобладаващи щама в България (заедно с т.нар. „Канзас” – H3N2). Между 1918 и 1920 година от грип се разболяват около 500 милиона души (27% от цялото човечество). Вирусът достига дори най-отдалечените кътчета в Океания.
1919 г. Млади момичета с маски против грип, вероятно медицински персонал от болницата в Бризбейн, Австралия
Снимка: Неизвестен
Умира всеки десети (общо около 50 милиона души – един на всеки две секунди в продължение на три години). Съвременната научна общност е разделена относно причината за тази висока смъртност. Някои учени смятат, че тя се дължи на самия вирус и най-вече на бурната реакция, която предизвиква той в имунната система на човек (т.нар. „цитокинова буря”). Това би обяснило особено високата смъртност сред младите хора - те имат най-силна имунна система. Други учени са на мнение, че испанският грип не се отличава особено от останалите грипни вируси като вирулентност, но комбинацията от недохранване и лоши хигиенни условия в края на Първата световна война улеснява драматично вторичните бактериални инфекции. Според тези учени повечето хора са починали от пневмония, предотвратима днес с антибиотици (Александър Флеминг постулира съществуването на пеницилин осем години след края на пандемията - през 1928 г., а за пръв път антибиотик е добит през 1942 г.). Изследване от 2008 година потвърждава по-скоро втората теза – учените са установили, че вирусът на испанския грип унищожава външния слой клетки на бронхите, които са снабдени с реснички и предпазват тъканта от патогени. Това води до нахлуване на бактерии от носа и гърлото в белия дроб и бактериална пневмония. Последващите грипни епидемии от 1957 (Азиатски грип) и 1968 (Хонконгски грип) са с далеч по-малко жертви именно заради наличието на антибиотици.
5) HIV
В наши дни с вируса на СПИН се свързват две групи – наркозависими и хомосексуалисти. Това се дължи на най-разпространените начини за пренасяне – обща игла и анален секс (стандартният, вагинален секс е в пъти по-безопасен). Поради тези печални обстоятелства, HIV носи определена обществена стигма. Истината обаче е, че нито гейовете, нито наркоманите са отговорни за появата и първоначалното разпространение на този вирус сред хората. При нас той идва от маймуните – и днес те страдат от SIV (simian immunodeficiency virus), който обаче е далеч по-малко вирулентен. Прескачането на междувидовата бариера най-вероятно се е случило поне няколко пъти, когато маймуни са били разфасовани за месо от ловци с рани по ръцете. За да се получи пандемия, обаче, са нужни още обстоятелства – критичен брой на населението, ефективен към дадения момент метод за пренасяне и движение на хора вън и вътре от общността, където се развива заразата. Европейският колониализъм на Африка създава тъкмо такива условия в началото на XX век. Преди няколко години учени от Оксфорд и Льовен създадоха „родословно дърво” на вируса на СПИН, което с висока надеждност посочи произхода му – Киншаса, Белгийско Конго, 20-те години на XX век. С други думи, не пидалити и наркоманите са отговорни за пандемията, застигнала общо 75 милиона души, а европейският колониализъм.
През 20-те години Киншаса, тогава Леополдвил по името на белгийския крал Леополд II, е процъфтяващ град, в който се добива мед, злато, каучук, диаманти и др. Поради структурните особености на икономиката, основната работна сила се състои от мъже. В един момент те са двойно повече от жените, което води до бурно развитие на секс индустрията – около половината от жените проституират. Железопътен транспорт свързва Киншаса с практически цяла Африка и драматично ускорява първичното разпространение на вируса. При „падането” на колониализма през 60-те, HIV вече се разпростира на целия континент. Въпрос на време е да плъзне по света и да бъде „открит” през 1981 година.
6) Бяс
След „чумата на XX век” болестта бяс може да изглежда малко маловажна, но всъщност в дори в наши дни жертвите на този вирус са близо 60 000 на година – около четири пъти повече от новия китайски коронавирус, ако се екстраполират данните от първите два месеца след появата му. Проблемът с бяса е, че тя се среща основно в тропическия пояс. Пповечето хора там са бедни, а богатите (които притежават и медиите - нашия прозорец към света) ги боли фара за тях и за техните болежки.
Вирусът на бяс засяга централната нервна система и по тази причина протичането на болестта се отличава значително от стандартната вирусна инфекция. Болните стават прекомерно възбудени и включително сексуално, агресивни са, не могат да спят, имат халюцинации и т.н. С други думи – превръщат се в истинско мъчение за околните. Нерядко в миналото жертвите на ухапване са били убивани много преди да се появи какъвто и да е симптом и без изобщо да се налага да се доказва, че животното е било болно. Културното влияние на болестта е огромно – тя присъства в безброй митове и предания. Древните гърци са я познавали и описали добре още преди 2400 години. Например в „Илиада” Омир пише за звездата Сириус: „Кучето на Ориона по име всички я наричат. Между звездите най-светла, тя лоша поличба вещае, винаги огнена жега донася на клетите смъртни”. Има немалко сходства между вампирите и болните от бяс: мъжкият пол (бясът поразява седем пъти повече мъже, отколкото жени), безсънието, ухапването, отвращението от чесън и огледала (болестта причинява свръхчувствителност на нервната система и съответно непоносимост към силни сетивни стимули), нападенията над жени (вирусът нанася тежки поражения на лимбичната система, които водят до непрестанна възбуда). Освен митове, през годините бясът генерира неописуемо количество шарлатания – както методи за лечение, така и за предпазване. Твърде много псевдонаука съществува и до ден-днешен, особено в по-бедните страни. В Индия например масово се среща психосоматичен синдром, при който ухапан от куче човек започва да вярва, че в корема му растат малки кученца (puppy pregnancy syndrome). И то не само да вярва, а и да ги усеща физически. Потърпевшите твърдят, че могат да „видят” кученцата в корема си, ако се погледнат във водно отражение (индикация, че този синдром е базиран на страха от бяс). Те отказват да посетят лекар и се лекуват само при местните знахари, които за екстра ефект твърдят, че „лечението” им няма да подейства, ако след това се посети истински лекар. Индия е най-засегната от бяс страна – годишно там умират около 20 000 души или една трета от общия брой жертви по света.
