Медицинските услуги от незапомнени времена са един от най-удобните начини за припечелване на някой лев (талер, гулден, меджидия и т.н.). На болния човек парите му стърчат от джоба и ако не се пресегнеш да ги вземеш, вятърът ще ги духне и ще ги вземе някой друг.
Като всяка друга наука, така и медицината напредва с гигантски скокове през последните двеста години. Например средната продължителност на живота в Европа се е удвоила само през XX век, а днес не съществува държава, в която тя да е по-ниска, отколкото най-високата в целия свят през 1800-ата година (35 години в САЩ). Но докато напредъкът във физиката направи така, че вече не могат да се видят хора, които се опитват да полетят със залепени крила на гърба, то напредъкът на медицината не доведе до изчезването на шарлатаните. Тъкмо обратното – чрез услугата rent-a-scientist човек (стига да е лишен от скрупули) може да пусне на пазара каквото си пожелае. Въпреки многобройните научни изследвания, които не могат да открият ефект от хомеопатията например, такива лекари процъфтяват у нас и часовете при най-успешните от тях са резервирани за месеци напред. Бърз преглед из форума на Бг-мама показва стотици, може би дори хиляди хранителни добавки с всевъзможен ефект – против уплах, газове, понаболяване откъм черния дроб, отпуснат корем, сухота в очите, сухота във вагината и т.н. Ето кои са историческите предшественици на капките на доктор Бах и магнитната наколенка на доктор Ливайн:
1) Кокаин
Ако се съди от заглавната снимка, кокаинът се е препоръчвал при зъбобол, особено за деца. Всъщност той е имал значително по-широко приложение и с него се е обезболявало всичко, що боли. Зигмунд Фройд е отивал отвъд елементарното обезболяване и го е предписвал за всичко (най-вече на себе си). С него е лекувал невроза, хистерия, страх от отрязване на пениса при по-мнителните и др., което обяснява защо някои от пациентите му са ходели на терапия в продължение на десетилетия. Австрийският офталмолог Карл Колер, близък приятел на Фройд, е имал чудесния навик да си капе в очите кокаинов разтвор и след това да ги боде с игли, за да докаже обезболяващото му свойство. Нещо като чичките в селските кръчми, които изпиват по един литър домашна ракия, за да докажат, че нищо не ти става от нея и въобще не е вредна.
2) Хероин
За разлика от кокаина, който дължи името си на растението Erythroxylum coca, хероин е търговска марка. Феликс Хофман работи в концерна „Байер” в края на XIX век и задачата му е да синтезира вещество, което да има сходни качества с морфина, но без да е толкова пристрастяващо. В един експеримент той ацетилизира морфин и получава нещо, от което на човек му става хубаво (малко по-късно ацетилизира и салицилова киселина и така се ражда аспиринът). Тъй като новото съединение, добито от морфин, е предвидено за лечение на кашлица (потиска порива за кашляне, не че лекува самата инфекция), от „Байер” правят обоснованото предположение, че често ще се ползва от деца. Затова се спират на търговското наименование „Хероин” – от heroisch (героичен на немски). Хероинът се продава свободно без рецепта до 20-те години на XX век като непристрастяваща алтернатива на морфина.
Откакто се наложи да върнем аванса за магистрала "Хемус", сме я окъсали нечовешки. Можете да ни помогнете да възстановим познатия стандарт на живот, като дарите дребна сума.
3) Пиявици / Кръвопускане
Сцената от „Игра на тронове”, в която червенокосата леля взимаше с пиявици кръв от оная работа на Гендрито, понеже е наследник на краля, всъщност има исторически корени (както и много други сцени и герои, разбира се). Техниката с пиявиците всъщност е частен случай на по-общата практика на кръвопускането. Тя е базирана на древногръцкото, но широкоразпространено и в Средновековието схващане, че в тялото има четири течности (хумори), които трябва да са балансирани, ако искаш да си здрав. Някои болести са свързани с наличието на повече кръв и тя трябва да се източи. Не е ясно какво се случва, ако имаш в повече някоя от останалите три – флегма, жълта жлъчка и черна жлъчка. Удивително е, че тази налудничава практика живее дълго след мрака на Средновековието. До XIX век тя е стандартна препоръка при всевъзможни болести. Джордж Вашингтон умира след няколко сесии кръвопускане, след като хваща тежка настинка през зимата на 1799 година.
Апропо, в Перник и до ден-днешен лекуват с пускане на кръв леки заболявания, като например да гледаш някого повече от пет секунди или да спреш на нечие паркомясто пред входа на панелен блок.
4) Живак
Хората, които са били деца през соца, много добре знаят какви шамари се ядат, ако те видят вашите да си играеш с живачния термометър. Разбира се, те по никакъв начин не предотвратяват счупването, което винаги се случва на тапицерия на диван, за да те е страх завинаги, че е останал живак, колкото и голяма планина със сяра да изсипе майка ти в своята истерия.
От дълбока древност та до съвсем неотдавна (миналия век) живакът се е използвал за какво ли не. Контрацепция (в Китай), растящи зъбки, главоболие, депресия и най-вече сифилис. Тъй като последният стадий на тази болест засяга нервната система, както прави и живакът, много трудно е било да се установи токсичността на „лекарството” и симптомите са били отдавани на болестта. Затова сифилис се лекува с живак в продължение на близо 1000 години – от X до XX век.
5) Нефт
Именно като лекарство, а не като гориво, е първото приложение на нефта в САЩ. Първоначално той е нежелан примес, който излиза от кладенците със солена вода, от която се произвежда сол. Някои са толкова “замърсени” с гъстата течност с неприятна миризма, че собствениците им търсят начини да изкарат пари от нея. Един от най-находчивите е Самюъл Киър от Пенсилвания:
Както се вижда, нефтът се препоръчва за всичко – от възпалени очи до холера. Особено често „скалното масло” (оттам думата петрол) се изполва за белодробни заболявания – например при туберкулоза или бронхит се приемат три чаени лъжички нефт три пъти на ден!
6) Урина
Практиката да се пие собствената урина вероятно произхожда от Индия. В средновековния санскритски ръкопис „Хата Йога Прапидика” пише: „човек може да се наслади на средното течение на собствената си урина, като изхвърли първата част, която увеличава жлъчката, и последната, която няма съдържание”. Тази съмнителна практика е популяризирана в началото на XX век от англичанина Джон Армстронг. Като млад войник на фронта през Първата световна война, той заболява от туберкулоза и според собствените си думи се излекува с урина след двумесечно неуспешно лечение с конвенционални средства. У нас уринотерапията, както и един куп други откровени шарлатании, стана популярна покрай предаването „На кафе” по Нова телевизия.
