Първоначално писането на този материал изглеждаше много лесно. Девет причини за оставка? Че те са хиляди! Все едно да избереш девет красиви гола на Марадона. Впоследствие обаче се оказа, че е много трудно да се ориентира човек в този тюрлюгювеч от некомпетентност, корумпираност, безпардонност, нагаждачество, работа на парче, работа от днес за утре, обилно поляти с мощна дезинформация, който представлява администрацията на ГЕРБ. Трудно се извличат абстрактни изводи от дейност, която е най-близо до храносмилането. Да назовеш точните причини за оставка е също толкова мъчно, колкото да обясниш защо тези хора са на власт от 11 години. Това е работа за бъдещите историци, а може би дори и те няма да съумеят да се справят. Някой съвременен историк обяснил ли е защо Тодор Живков е управлявал 35 години?
И все пак, материалите трябва да бъдат написани, както са казвали древните римляни. След задължителните два часа мислене, преди да се изплющи текст в интернет, ето деветте основни причини за ОСТАВКА! СЕГА!:
1) Защото наложиха простотията като доминираща култура
Откакто ГЕРБ са на власт, вече не е трудно да си намериш престижна работа, ако си завършил Югозападния университет. Стартовата позиция е депутат, а ако покажеш данни – стигаш до министър. Иван Гешев, Младен Маринов, Делян Пеевски – все алумни на ЮЗУ-то, първите двама и с докторска степен (при един и същи научен ръководител!). От една страна стремежът към просвета е основната възрожденска ценност и може да се каже, че има най-голям принос за свободата ни. От друга страна – всички знаем какво е ЮЗУ и какъв докторант по международно право е Иван Гешев.
Да си прост само по себе си не е проблем. Проблем е, когато прости хора са във властта, защото освен това те са и лидери на общественото мнение. И всичко се процежда надолу. Нещо като trickle-down простотия, само че реално съществуваща, за разлика от измислената trickle-down economy.
Основното ми училище беше в краен квартал и в него учеха всякакви деца. Имам много ясни спомени как тези, които не се справяха добре с учението, се срамуваха от този факт, притесняваха се, когато ги изпитват и се червяха пред дъската. Тези деца пораснаха, взеха властта и днес е тъкмо обратното – знаещите хора, четящите хора са маргинализирани. Стана вредно да имаш речник повече от седем думи и полезно да можеш да говориш „по прост и достъпен начин”, особено по телевизията. Сякаш в диадата говорител-неразбиращ човек виновният за неразбирането е говорителят, а не неразбиращият. Това е опасен самозахранващ се цикъл, на който тепърва ще берем плодовете. Вече има цяло поколение, израсло по времето на ГЕРБ, когато да си чел книги, да си учил, да мислиш и да си критичен означава да си аутсайдер. Неизбежно е бъдещите управляващи да бъдат излъчени от това поколение. Ужас!
2) Защото са скъсали връзката с действителността
Христо Иванов първи го изрече в прав текст в телефонен разговор с премиера от плажа на Доган, макар че много хора си го мислим отдавна – за десет години във властта Борисов фатално се е откъснал от действителността. Това важи не само за него лично, а в голяма степен и за неговата администрация. Веднъж откъснал се от действителността човек, въпрос на време е налудните идеи да нахлуят във вакуума. Дронът на Радев, който държавният глава лично пилотира, за да шпионира Борисов, е чудесен пример. Много лоша податка за психологическата нагласа на властта са нейните послания, че евентуална оставка би довела до катастрофични последици за страната. Забележително е, че такива послания идват от всякакви нива – от евродепутати до кметове. В основата на убеждението, че без тебе всичко ще отиде по дяволите е увереността, че твоята личност е в центъра на света и движи събитията в него. Това са първите делюзии, които много лесно могат да прогресират в култ към личността, ако няма какво да върне управляващите на земята. Вярно, до строежа на мавзолей за вечно преклонение пред държавен ръководител има дълъг път, но защо е нужно да го извървяваме отново.
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите с дребна сума. Към всеки дарен лев редакцията ще добави още един, а в края на месеца томбола ще определи щастливеца, който ще може да си купи хероин от Киро Японеца.
3) Защото завзеха повече власт, отколкото народът им даде
В политиката има понятие, което се нарича мандат. И то не е с бинарни стойности – 0 или 1, ами е степенувано. Едно е да спечелиш избори с абсолютно мнозинство при 80% избирателна активност, друго е да вземеш 30% при избирателна активност под 50%. За едното са ти нужни два милиона и половина гласа, за другото – един милион. Да, ГЕРБ спечелиха последните четири парламентарни избори, но с изключение на първите, в които взеха около 1.7 милиона гласа, впоследствие резултатите им се движат около 1-1.1 милиона. Тоест народът далеч не ги е овластил дотам, че да пълнят държавната администрация и бордовете на държавните компании само със свои хора. Член 1, ал. 2 на Конституцията от 1971 година гласеше „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия”. В днешната Конституция не пише такова нещо, но на практика е същото – не можеш да заемеш никакъв пост в държавната администрация или борда на държавна компания, без да си свързан по някакъв начин с ГЕРБ или техните съюзници.
Залезът на ГЕРБ
Снимка: Lewbaca Miloushev
4) Защото са обсебени от пари
Тук не става въпрос за прословутите банкноти от нощното шкафче в резиденцията в Бояна. Парите присъстват непрекъснато в реториката на ГЕРБ и огрубяват действителността. Членството в Европейския съюз например е ценно не защото ни причислява към най-развитата част на света, а защото „милиарди ще потекат”. Случвало се е участия на премиера в телевизионни предавания (след първите 30 секунди, в които той държи фронта на подготвените от пиарите му теми) да преминават в своеобразен отчет къде колко пари е „дал”. Затова не е случайно, че след краха на нелепите контрапротести с автобуси властта премина към план Б – раздаване на пари. Естествено, първо се облажи сърцевинният електорат (вж. горе). Няма значение, че те не са сред протестиращите и никога няма да бъдат. По-големият проблем е, че тъй като са свикнали да мислят само за пари и това ги ограничава умствено, управляващите не могат да усетят пулса на протестите срещу тях. Те не са социални – от нямане на пари, а морални – от нямане на достойнство. Непрестанното мислене и говорене за пари води до следващата причина, а именно:
5) Защото имат ограничена методология за решаване на проблеми
А именно ограничена до един метод – даване на пари. Независимо от вида на проблема (обществено недоволство, некачествена услуга или нещо друго) или сектора му (здравеопазване, социална сфера, образование) подходът е винаги един и същ – дупката се запушва с пари. Многократно през годините Борисов е заявявал, че „дава” все повече пари за здравеопазване, а резултат няма никакъв. И през ум не му минава, че евентуални реформи биха свършили по-добра работа. Това е все едно да имаш автомобил с повредена скоростна кутия, заседнала завинаги на втора скорост, и да се чудиш защо колкото и да натискаш педала, колкото и хубав бензин да си му сипал, той пак си върви с 40км/ч. Толкова ограничени хора не бива и да се докосват до властта, камо ли да я държат с потни ръце 11 години.
6) Защото са неадекватни
Дългият и продължителен изкуствен отбор на кадри с чугунена лоялност, но съмнителни способности за критично мислене доведе до естествения си резултат – вече няма кого да изтъпаниш в телевизионно студио да опере пешкира, дори да е съгласен срещу някоя дребна облага. Просто той ще раздразни още повече електората с неадекватността си. Типичен пример и своеобразна кулминация на този феномен е Деница Сачева. Откакто започнаха протестите, неясно дали защото ѝ е вменена или по личен избор, тя повтаря една и съща опорна точка – правителството не трябва да подава оставка, защото има още много работа за вършене. Ами нали тъкмо затова протестират хората бе, госпожа – защото не искат повече вие да я вършите тази работа. Все едно да си наемеш майстори вкъщи, след десет години „работа” всичко да е леш – покривът пропаднал, тоалетната тече, кабели стърчат отвсякъде, да им платиш до стотинка (че и отгоре) и учтиво да ги подканиш да си тръгнат, а те да ти кажат „Не, ще останем още осем месеца, защото има много още работа за вършене.”. Е може ли да си толкова неадекватна бе, братче?
7) Защото печатът е счупен
В английския език този израз се отнася до ситуации, в които си изпил много бира, но още не си ходил до тоалетната. Когато го направиш за първи път, няма спиране, ходиш през пет минути. Нещо подобно съществува и в политиката. Недоволството на хората може дълго време да се трупа без никакви видими признаци и под привидно спокойната повърхност да се заражда буря. При самовлюбен лидер (не че Бойко Борисов е такъв, той е олицетворение на скромността и самокритичността) могат да минат години, без да се усети. В такава ситуация впоследствие често се долавя чувство на обида (магистрала до морето им направих, те ходят до Гърция). Избухне ли веднъж това недоволство обаче, трудно духът може да бъде натикан обратно в бутилката. Всеки човек се влияе от околните, колкото и да не му се иска. Не всеки е Грета Тунберг и може да излезе сам на протест с една табела (бабите ще извиват вратове и ще цъкат с език неодобрително). Когато има масова проява обаче, нещата стоят по съвсем различен начин. Хората се вдъхновяват един от друг и положението става неудържимо.
8) Защото скиптърът е счупен
Всяка власт има нематериален компонент, който съществува извън всякакви закони и институции. В миналото хората са правели неистови опити той да бъде материализиран под някаква форма. Например кралската регалия – скиптър, корона и т.н. или гигантските кръстове, с които се закачат поповете.
Севернокорейски генерали на мероприятие. Не е ясно дали си кичат медали по гащите отзад, когато свърши мястото отпред.
Снимка: Seva в Twitter
Днес нещата са се поочовечили, но все още съществуват. Хората с власт имат невидимо наметало, което прави думите им авторитетни и кара хората да ги слушат внимателно. Аудиозаписите на Борисов и преките му включвания от джипката (благодарим ти, Шехерезада) съдраха въпросното наметало и помогнаха на хората да го видят с други очи, такъв, какъвто е всъщност - селски хитрец с изключително оскъден понятиен апарат, който изпитва животинско удоволствие от властта, а не я упражнява в името на някаква по-висша цел.
9) Защото това е агония
Веднъж накърнена аурата на властта, всичко впоследствие е агония. Дори и протестите да утихнат от преумора, рано или късно на самия Борисов ще му писне да бъде свидетел на всичко това. Да, той може да не е чел Торстайн Веблен, но отлично може да разпознае кога хората пред него са искрени и го гледат с възторг, и кога са полуграмотен местен партиен актив, организиран под строй от селския кмет-натегач. Работникът с кирката вече няма така чинопоклонно да я подпира на земята, когато великият ръководител му подвикне от джипката „Как е, наборе, има ли бачкане?”. Да, той пак ще спре да работи и ще слуша, но на устните му ще заиграе съвсем лека усмивка. Един вид „Ето го тоз, дето спи с пистолет до главата си, сега е дошъл да нагледа добитъка”. Борисов трудно може да издържи продължително време тази агония.
