Темата за богомилите привлича неудържимо хора с относително лабилна психика и особено такива с уклон към окултното. Затова в интернет могат да се прочетат какви ли не небивалици за тях. Историческите документи обаче са малко. Един от най-добрите, а може би най-добрия извор за вярата и бита на богомилите дължим на един от най-големите им врагове – византийския теолог Евтимий Зигавин.
В началото на XII век година византийският император Алексий I Комнин кани при себе си водача на богомилите Василий Врач под претекста, че иска да се запознае с тази вяра и да премине в нейното лоно. След серия от дълги беседи, в които Василий надълго и нашироко разкрива есенцията на богомилството пред императора, той е осъден на смърт чрез изгаряне. В продължение на осем години присъдата не се изпълнява, защото Алексий Комнин държи да се покаже на византийския народ като управник, способен да връща еретици в правия път. Василий обаче отстоява вярата си до последно и в крайна сметка е изгорен на хиподрума в Константинопол (днес Истанбул). Това се случва през 1118 година, която се оказва последна в живота и на императора.
Всички цитати долу са на Евтимий Зигавин според „Гръцки извори за българската история” том 10, издание на БАН от 1980 година.
1) Масалианството е в основата на богомилството
Още първото изречение на „Изложение за ереста на богомилите” гласи: „Някакъв нечист извор и порочна основа на разпространяващото се сега безчестие на богомилите е масалианската ерес”. Масалианството е много ранно религиозно учение, появило се в Месопотамия още през четвърти век, когато християнството се налага като държавна религия в Източната римска империя. След него, а вероятно и въз основа на него, процъфтяват редица сходни учения, най-известните от които са манихейството и павликянството. Общото между всички тях е дуализмът. Последователите им вярват, че има не един (както в официалното християнство), а двама създатели – един добър и един лош. И досега няма консенсус кое учение от кое произхожда. Евтимий Зигавин уточнява, че богомилството „се схожда с масалианството по много неща, а се различава по още повече”, тоест „се явява по-ново в действителност, и на глед”.
2) Светът е творение на дявола
Според богомилите Самаил или Сатанаил (разбирай Сатаната) е бил един от ангелите и „главен уредник” на Бог, който се опълчил на своя създател и започнал да разбунтува и останалите ангели. За наказание бил изхвърлен от небето на земята, която обаче все още не била устроена и представлявала водна шир и небе. Сатанаил рекъл „Да бъде твърдина” и така се появила сушата. „Украсил земята, разхубавил я и си я определил за свое жилище и за жилище на отцепническите сили”.
Мечтаем да работим с колосите на българската журналистика - Патрашкова, Явор Дачков, Ивайло Крачунов, Звездомира Мастагаркова. Защо не и самата Ива Николова? Подкрепете ни, за да сбъднем нашите мечти!
3) Човекът е общо творение на Бог и Сатаната
След като създал физическия свят, Сатанаил направил човека от кал, но като опитал да му вдъхне душа, тя изтекла през дупка в крака му и приела формата на змия. „След като видял това новият творец (Сатанаил) и разбрал, че напразно се труди, изпратил пратеници при добрия отец и поискал той да му прати своя душа, като обещал, че човекът ще бъде общ, ако получи живот”. Според богомилите тялото на човека е от Сатаната, а душата му е от Бог.
4) Храмовете са жилища на дявола
„(Богомилите) казват, че във всички свещени храмове живеят дяволите, които са си ги поделили съобразно със своя ранг и сила. Прочие сатаната от древно време бил избрал за себе си най-прочутия храм в Ерусалим, а след неговото разрушаване си бил присвоил отличния и всеизвестен храм на божията мъдрост в тази царица на градовете. Защото, казват, всевишният не обитавал ръкотворни храмове, тъй като имал за жилище небето.” В същата връзка – „не почитат светите икони и ги наричат „идоли на езичници, сребро и злато, дело на човешките ръце”.
5) Причастието с хляб и вино е жертвоприношение на дявола
За богомилите молитвата „Отче наш” е хлябът, а Новият завет е чашата с вино. „Вземането на тези две неща наричат тайна вечеря”. Що се отнася до т.нар. Господна молитва, богомилите признават само нея. „Всички други молитви отхвърлят‚ наричайки ги бръщолевения и присъщи на езичниците...”. Ако се наложи обаче да участват в какъвто и да е обред на официалната религия, те не се противят, за да избегнат преследване. Както Исус говори на учениците си направо, а на невярващите с притчи, така и богомилите помежду си спазват едни ритуали и водят един начин на живот, а що се отнася до църковната и светска власт – изпълняват нейните обязаности.
6) Архангел Михаил е Исус Христос
„Той се наричал архангел, понеже бил по-божествен от всички ангели, а Исус, понеже лекувал всяка болест и всяка немощ, а Христос, понеже било помазано тялото му”. Идеята, че архангел Михаил всъщност е Исус, не е уникална за богомилството. В наши дни Свидетелите на Йехова вярват, че Михаил е просто името на Исус в периода преди и след земното му съществуване. Основание за това дават пасажи в Библията, които описват архангелa като божи пълководец срещу тъмните сили на Сатаната (или змея, както е описан в Откровението на Йоан).
7) Богомилите са вегетарианци и не се женят
„Казват, че тяхната правда превъзхождала нас по това, че проповядвала по-истинни неща, и те водели по-изряден и чист живот, тъй като се въздържали от месо, брак и подобните неща.” При катарите, които се смятат за наследници на богомилите във Франция, това въздържание е много изявено и дава повод на техните опоненти (Католическата църква) да ги обяви за содомити – един вид, след като не правят секс помежду си, то най-вероятно го правят с животни.
8) Кръщението не се извършва с вода
„Казват, че нашето кръщаване било кръщение Йоаново, понеже се извършвало с вода, а тяхното било Христово и ставало, както смятат, чрез духа. И затова, ако някой се присъедини към тях, те го кръщават отново. Най-напред му определят време за изповед, очищение и усърдна молитва, след това, полагайки на главата му евангелието, прочитат „В начало бе Словото“, призовават своя свети дух и изпяват „Отче наш“. След такова кръщение определят отново време за по-подробно обучаване, за по-въздържан живот и за по-чиста молитва‚ след това искат доказателство, че е спазил всичко това и че се е подвизавал ревностно. След като го утвърдят едновременно мъже и жени, повеждат го към прословутото си посвещение: те обръщат окаяника към изток, отново полагат върху нечестивата му глава евангелието, присъствуващите мъже и жени го докосват със светотатствените си ръце и пеят нечестивата си молитва.”
