9 обсесии на „десните” в България

„Десните” у нас всъщност представляват отделни групи хора, които нямат никаква идейна спойка и дори много често противостоят в политическия спектър. Единственото, което ги обединява, е безрезервната любов към самите себе си. Е, и към Иван Костов, но повече към себе си. „Десният избирател” може да е реститут на 80+, който много сладко и още по-бавно яде паста за 1.40 лв. в сладкарница „Пчела” на „Иван Асен”, може да е чичка-антикомунист на 55, който като се изсере и лайното е потънало, обвинява ДС, че му го е откраднала, може да е програмист-фейсбук-протестър на 38, може да е лява либералка на 22, която пресича двеста пъти пешеходната пътека на Руски паметник, за да защити природен парк „Странджа”, в който никога не е стъпвала. Естествено, няма как подобна сбирщина да мели брашно, или по думите на гореспоменатия Иван Костов „да се съпреживее като общност”. И все пак, голяма част от т.нар „десни” са симпатични хора, често компетентни в своята област и некорумпирани. Те имат своето място в политическия спектър, но обсесиите им ги правят практически неизбираеми - умът иска, но ръката не пуска проклетата бюлетина. Ето няколко от тях:

1) Имотите

Реститутите са една от основните фракции на „десните” у нас. Освободени от хомота на наемния труд, те запълват огромното си свободно време с притеснение да не би някой отново да им вземе апартаментеца (-ите) и да ги върне в асансьорния сервиз, където са минавали дните им до идването на Филип Димитров на власт през 1992 година. Затова всяка тема, свързана с имоти, ги кара да потръпват като жабешкото краче на Луиджи Галвани. За последно „десните” потръпнаха на тази тема, когато властта прие скандалния „анти-Airbnb” закон, който задължава собствениците на апартаменти за краткосрочен наем да искат съгласието на поне 50% от живущите във входа. Насред водния режим в Перник, скандалите с Държавната комисия за хазарта, разследването на каталунската полиция, те се обърнаха към президента с молба да наложи вето на закона за апартаментите, защото „хиляди граждани разчитат на допълнителен доход от това”. Точно толкова, колкото гласуват за „десницата” на избори.

2) Презастрояването

Вторият най-голям страх на реститута, след това да няма апартамент, е някой друг да има апартамент. Та нали наемателите могат да решат да отидат при въпросния някой друг. За да бъде качествено стриган, наемателят трябва да има колкото се може по-малко опции. Затова презастрояването е една от основните теми, която вълнува „десните”. Една градинка в „Младост” може да изкара много повече протестъри на улицата, отколкото неприемлива кандидатура за главен прокурор. Съществуват протестъри, които отдават по няколко апартамента под наем в София, но са твърдо против строежите на нови сгради и организират петиции до общината да ги забрани.

3) Оставките (ама чуждите)

Търсене в Гугъл на „Демократична България оставка” генерира близо 630 000 резултата. Исканите оставки са изключително разнообразни и изпълват политическия и институционален спектър (дори го надхвърлят): ръководството на Топлофикация, АПИ, Агенцията по храните, КПОНПИ, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията по вписванията и Цецка Цачева, Цацаров и ДАНС едновременно, Иван Гешев, Влади Горанов, Бойко Борисов, Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова,Стоян Мавродиев, Румен Порожанов и Нено Димов (заедно и поотделно) и още много, много други. Единствените, на които „Демократична България” никога не са искали оставка, са самите себе си.
Вярно е, че който и от гореизброените да си подаде оставката, все ще е късно (някои вече го направиха). Никой човек с разсъдъка си не би го оспорил. Просто е смешно да стоиш отстрани с един процент електорална подкрепа и да насочваш цялата си енергия към искане на нечия оставка, вместо към това как процентите да станат два. И така година след година.

4) Паметникът на Съветската армия

Омразата към паметника на Съветската армия обединява две големи групи „десни” – пещерните антикомунисти, които приписват на Русия всичките злини на този свят, и гореспоменатите реститути, които приписват на Русия загрозяването на гледката от терасата им на Орлов мост. Естествено, проблемът не е в това, че някой не иска да има нещо (грозно) в града му. Местоположението, размерът, историческият багаж и естетическите достойнства на Паметника на съветската армия са меко казано спорни. Проблемът е във фиксацията върху един обект от физическия свят и пълната неспособност да се осъзнае, че постигането на цел от такъв мащаб изисква дългосрочна стратегия, която, уви, включва спечелването на „сърца и умове” (и най-неприятното за „десните” - гласове).

Голям проблем за някои "десни" е, че шмайзерът на съветския войник се извисява по-високо от кубето на храм-паметника "Александър Невски" (носещ името на руски светец, създаден от руски архитект и построен с дарения на признателните към Русия българи в първите години след Освобождението)

Снимка: Wengen on Pixabay

5) Комунизмът

Обсесията от комунизма става все по-нелепа от година на година, защото той си отиде (казват запознати) много отдавна. Да, има и хора, които не могат да преживеят Ньойския договор и току маршируват с някой плакат „Помним Ньой!” по улиците. Немалка част от тях обаче страдат от различни личностни разстройства и вероятно имат нужда от помощ, а и нямат чак такава претенция за политическа тежест като „десните”. С всяка следваща година олеква тезата, че комунизмът и ДС са в основата на всички наши несрети, тъй като има хора, включително и в управляващата върхушка, които или не са били родени през 1989-а, или са били съвсем невръстни деца, а пък са съвършено некадърни, доносничат на богато, че и на всичкото отгоре крадат като за световно. Колкото повече „десните” обръщат своя взор от миналото към бъдещето, толкова повече електоралната им подкрепа ще се увеличава и току-виж стигнали 1.5 процента.

6) Екологията

По целия свят зелените движения се смятат за леви, но у нас по някаква странна причина зелените се самоопределят като десни и на избори участват в коалиция с други, които се самоопределят като десни. Дори в момента „Зелено движение” (бившите „Зелените”) са част от Демократична България - настоящия аватар на „десницата”. В интерес на истината има мъже, които се женят, създават деца и чак след това осъзнават, че обичат да се целуват с други мъже. И като го осъзнаят, напускат жена си и децата. А е много по-лесно да усетиш, че те привлича същият пол, отколкото че политическите ти възгледи са леви. Така че човек трябва да бъде снизходителен към този тип „десни”, да ги изчака още няколко десетилетия да дойде осъзнаването (то по никакъв начин не може да се ускори – те не могат да поемат и един байт информация по този въпрос), и да се радва на искрената им страст към смислени неща като опазването на природата.

7) „Бизнеса”

Единственото нещо във Вселената, за което „десните” са отправили повече призиви за помощ, отколкото дърветата в горичките, е „бизнесът”, особено „малкият и средният”. У тях, подобно на голи дечица на плажа, няма никакво притеснение от обстоятелството, че сред многото постижения на „бизнеса” у нас е и незавидното положение на дърветата в горичките. Колкото и да е трудно за вярване, горите на България бяха организирано изсечени именно от „малки и средни бизнесмени” с цел печалба, а не от отделни граждани с моторни резачки. Черноморието също беше съсипано почти изцяло от „малки и средни бизнесмени”. Трудно съжителстват любовта към дърветата и любовта към бизнеса само в една душа, и това е една от многото причини „десните” да бъдат вечно изтерзани хора, които по цяла нощ се мятат в леглото като герой на Достоевски.

8) „Графа”

Фейсбук сигурно има цял сървър някъде в Източна Европа, заделен за снимки на ремонта на булевард „Граф Игнатиев”. То не бяха фонтани, надгробни плочи, перки на акула, плочки на баня. Как ли не се упражняваха фейсбук-протестърите, какви ли шеги и мемета не пуснаха! Това, което им убягна, докато кълвяха като шарани, са гигантските злоупотреби на други места с многократно по-големи суми. Нищо чудно в един момент управляващата клептокрация да се е досетила, че новина за поредната издънка на „Графа” може да отвлече вниманието от далеч по-скандални афери и умишлено да е генерирала медиен трафик в тази посока.

9) Сигналите до институции

Една субстанциална част от днешните жълтопаветни „десни” имат родители, които са учили в училището към съветското посолство, ВИИ „Карл Маркс”, АОНСУ, МосГУ и други прогресивни образователни институции. Просто такива хора населиха центъра на София в периода 1944-1989 – работническата класа е слабо представена там. Оказа се, че децата са наследили рефлекса на мама и татко да донасят на този и онзи за различните нередности, които забелязват. Дори и реципиентът на сигналите днес много често е същият като на техните родители от БКП – прокуратурата. Повърхностно търсене в интернет показва, че различните аватари на „десните” през годините са подавали сигнали до родната прокуратура и главния прокурор на ЕС Лаура Кьовеши, ЦИК, Европейската комисия, отново, отново и отново прокуратурата, до прокуратурата, КЗК и ОЛАФ едновременно и т.н.
Абе вземи властта и управлявай, вместо да ковладиш другите деца на другарката! Или поне мини четирите процента, ебаси!