Обществената позиция на кмета е дълбоко почитана в българското самосъзнание. Неслучайно той присъства много по-често в текстовете на попфолка, отколкото председателят на Народното събрание или изпълнителният директор на фонд „Земеделие”. Освен с обществения престиж, местната власт е примамлива със своята достъпност си и бързите възможности за осребряване. Именно по тази причина на местни избори в България се продават най-много гласове на най-ниска цена..
На 27 октомври ще се проведат петите редовни избори за кмет на София. Има и едни частични през 2005 година, на които изгря звездата на Бойко Борисов.
Както се вижда, трайна тенденция през 21 век е броят на кандидатите да намалява, а процентът на относително сериозните претенденти с над 1000 гласа да се увеличава. С други думи постепенно си отиват шоумените, шмекерите, пациентите, жадните за медийно внимание и обикновените олимпийци, които се записват в състезанието заради самото участие.
Ето част от кандидатите, които оставиха диря в политическата история на България с дръзновението си да посегнат към креслото на Московска 33, както и с пълната безнадеждност да бъдат избрани:
1) Тити Папазов
Тити Папазов е от онези симпатични персони, които могат да свършат всякаква работа, понякога дори без пари, като приятелска услуга, но по-често с пари. Трябва ти гост за сутрешния блок, а е вече девет вечерта? Звънни на Тити. Няма кой да събере пари от левскарите за юбилея? Как да няма – Тити! Къщата на Биг Брадър събира 24 души, а месец преди старта си навил само 17 души. Веднага се обади на Тити. Нужен ти е кмет на София? Константин Папазов, бюлетина номер 29. Тити Папазов е за обществено-медийния живот на България нещо като Драгомир Драганов за БНТ – пасва навсякъде и не се противи много-много.
И все пак трябва да се признае попадението от предизборната кампания с играта на думи между Тити и текста на песента на Васил Найденов „Телефонна любов” (Ти-тии-тиии).
Какво изпуснаха софиянци? Да виждат как кметът плаче при всеки дефект след ремонта на „Графа”.
2) Мартин Заимов
Годината е същата – 2007. Т.нар. „десни” са се изпокарали, както винаги, кой да бъде техният кандидат за кмет на София. Накрая се спират на Мартин Заимов – човек с чиста репутация и безкрайно слаби комуникативни умения. В навечерието на вота всички кандидати минават през „Шоуто на Слави”, за да представят платформата си. Балерините се кълчат на ескалатора. Мартин Заимов минава покрай тях. В ръцете си носи нещо с цвят на лайно. Слави пита „Какво е това?”. Мартин Заимов, видимо притеснен, мънка нечленоразделно, въртейки нещото в ръцете си. Оказва се, че това е тръба от стар софийски водопровод, който не е подменян от десетилетия. Посланието е трябвало да бъде: „Изберете мен и ще имате нови водопроводи”. Вместо това атмосферата е тягостна. А и електоратът явно не желае да има нови тръби, защото на изборите кандидатът на обединената десница взима 17.73%, почти толкова, колкото на неизбираемата в София БСП - 15.48%.
Трябва да се каже, че Мартин Заимов е тук единствено заради печалната предизборна кампания, в която му се наложи да прави безкрайно неприсъщи неща. Иначе си е един съвсем свестен и твърде интелигентен човек, което го различава от почти всички други герои в настоящата дописка.
Какво изпуснаха софиянци? Да имат първи в ЕС кмет от аутистичния спектър (и, естествено, нови тръби).
Наш сътрудник пострада жестоко на опашката за олио в "Кауфланд". Вярно, успя да вземе три стека, но сега е със счупена скула и лечението му е непосилно за нас. Моля, помогнете с каквото можете!
3) Слави Бинев
Коя година ли? 2007.
Слави Бинев (тогава от „Атака”, днес от ДПС, междувременно от НФСБ и още нещо с четири букви, но винаги родолюбец и патриот) облепя София с това:
Шамари с крак
Снимка:
Трудно е да се говори след този плакат.
Какво изпуснаха софиянци? Кметът да им бие шамари с крак
4) Йoло Денев
2007 може да изглежда тройно критична за провеждане на местни избори, но 2003 събра не по-малко колоритна компания – Васил Иванов-Лучано, по това време още млад и безгрижен алкохолик, Волен Сидеров в пре-Атака периода си, Петьо Блъсков и др. Над всички с три пръста обаче се извисява Йоло Денев в своята молитва към бог Тангра. Настроенията след електората тогава, както и сега, не са особено революционни, затова кандидатът на Българската революционна младежка партия взима едва 187 гласа.
Какво изпуснаха софиянци? На метростанция „Сердика” да има статуя на бог Тангра, вместо на разгърдена дама със съмнителен морал и бухал в ръката.
5) Вени Марковски
Според българската Уикипедия Вени Марковски е български общественик, интернет пионер, вицепрезидент на ICANN. През 2012 година Бивол писаха, че също така е и доносник на американската агенция Stratfor. Трудно е да не му съчувстваш, когато си представиш как търси кода на икономическата дейност за всяко едно от тези занимания, когато попълва годишната си данъчна декларация. По политически убеждения Вени Марковски е социалдемократ, или поне от тази партия беше издигната кандидатурата му за кмет на София през 2003 година. Очевидно инициативният комитет е бил на мнение, че компютърджия с очила има необходимата харизма да увлече масите. Практиката показа, че се увлякоха 2400 избиратели (около 0.5%) .
Какво изпуснаха софиянци? Нищо, но американското разузнаване пропусна възможността да получава светкавична и надеждна информация за това къде се горят гуми в София и с колко минути закъснява 72 на Орлов мост.
6) DJ Rady
Радослав Евтимов, известен от годините на Metropolis (а и след това) като DJ Rady, реши да престане да бъде пасивен зрител на печалния политически пейзаж от началото на века и да се гмурне в кметската надпревара. Логично, клептокрацията отказа да допусне чуждо тяло в организма си и той трябваше да се яви като независим. Спечели 438 гласа, с което не успя да разклати силно статуквото.
Какво изпуснаха софиянци? На гишето в общината да стоят момичета със зелена коса, вместо вечно киселите лелки с пола до под коляното.
7) Божидар Томалев
Божидар Томалев е една от онези личности, за които си заслужава да се създаде художествено произведение. В „предприемачеството” започва от „Магурата”, а в политиката е въведен, заедно с много други чортове, покрай царя в началото на века. През март 2009 година основава партията „Другата България”, която трябва да обединява българите, живеещи зад граница. Неговите голф-афери с община Поморие са пространно отразени в „Бивол”, заради което той заведе дело срещу тях и го загуби. Той нито е най-големият измамник, който някога се е кандидатирал за публичен пост в България, нито пък е имал най-слаб резултат. Просто идеята да основеш емигрантска партия и да се кандидатираш на местни избори е твърде абсурдна, за да бъде подмината.
Какво изпуснаха софиянци? Да имат несъщестствуващо голф-игрище вместо несъществуващ увеселителен парк в парка.
8) Мария Календерска
На Бареков жена му, баце!
Какво изпуснаха софиянци? Кметът им да е жена с явна зависимост от мъж. Или това не сме го изпуснали?!
