В неформални разговори, че и в национален ефир, служители на БНТ или популярни нейни лица обичат да я наричат телевизията-майка. За безпристрастния наблюдател този израз би могъл да означава две неща: 1. Майка, защото ражда телевизионните звезди на България, които впоследствие като пораснали деца излитат от гнездото и се разселват из комерсиалните телевизии.
2. Майка, защото без значение колко некадърни и бавноразвиващи са децата й, колко нечленоразделно фъфлят от екрана или колко дебилно се подхилват, тя си ги обича. Те са си нейни, все пак.
Тъй като светът все още не познава лице на БНТ, направило голяма кариера в някоя от комерсиалните телевизии, като че ли по-близо до истината е втората интерпретация. И все пак има неща, в които БНТ е далеч напред в сравнение с BBC, а следователно с която и да е телевизия по света. Ето само малка част от тях:
1) BBC се финансира директно от зрителите
Основното перо в приходите на BBC са т.нар. лицензионни такси. Това привежда английската телевизия до унизителното положение на сурвакар, който чука от врата на врата и събира 154 паунда от всяко домакинство с телевизор. За разлика от тях БНТ са финансирани директно от държавния бюджет и не зависят от някакви си зрители. Само за 2020 година сумата е около 70 милиона лева. Е, вярно, BBC има относителна редакторска независимост, понеже и финансирането ѝ е независимо, но мерсим ние за таз свобода. Така или иначе у нас правителството никога не би си позволило да се меси в съдържанието на БНТ или пък, не дай си Боже, да я превърне в казионна, обслужваща властта телевизийка, рекетирайки я с размера на отпускания бюджет. Та нали това би било скандално и веднага би се разчуло!
2) BBC няма дългове
Кой е най-големият длъжник в света? Правителството на САЩ. Какво означава това? Колкото повече пари дължиш, толкова си по-значим и по-голямо доверие ти имат хората. Никой не би отпуснал и стотинка заем на прошляците от BBC, защото изниква резонният въпрос „Как ще ги връщат после?”. От друга страна, накъдето и да се обърне БНТ, вижда широко отворени врати за нови дългове – продуценти, доставчици, разпространители... Ето – дългът на БНТ вече е 71 милиона лева и надхвърли годишния ѝ бюджет. Айде пробвай ти, който си се излеврил на офисния стол и само знаеш да критикуваш във фейсбука, да задлъжнееш и с една милионна от тези пари. За 71 кинта НАП ще ти прати трийсет мейла и накрая ще ти запорират заплатата.
Наш сътрудник пострада жестоко на опашката за олио в "Кауфланд". Вярно, успя да вземе три стека, но сега е със счупена скула и лечението му е непосилно за нас. Моля, помогнете с каквото можете!
3) BBC агресивно налага английския начин на живот по света
Бърз поглед върху финансовия отчет на BBC показва, че дъщерните дружества на компанията генерират над един милиард паунда приходи (самата тя няма право да упражнява търговска дейност). И това при условие, че няма реклами!
Перата са четири: продажба на съдържание и формати, продуциране на външно съдържание, новини на английски език за телевизии по целия свят и даване на студиа и техника под наем. 90% от собствените приходи обаче са от първото перо – продажба и дистрибуция на съдържание и формати. С други думи, BBC залива света със своята продукция, а той дебилно и безкритично консумира като теле. Добре известен факт е, че екранът е най-доброто средство за пропаганда. Кинофестивалът във Венеция например е създаден от Мусолини през 1932 година с изцяло пропаганден дневен ред.
БНТ, от друга страна, никога не би могла да бъде обвинена в нещо толкова долно. Те дори с право на реклама не могат да достигнат 10% собствени приходи. По някаква причина „Блумберг” не иска да купи „Бизнес.БГ” с Марио Гаврилов, а „Шоутайм” се дърпа за „Джинс”. Единственото шоу, за което е известно, че е продадено на друга телевизия, е сериалът „Под прикритие”. Разбира се, никой, освен двама-трима души, не знае цената. Да не би БНТ да е длъжна да информира за всяка стотинка публиката, която я издържа?
Но стига с тези пари, нека се фокусираме върху съдържанието.
4) По BBC няма пияни водещи в ефир
Нищо не е по-красноречиво за атмосферата на работното място от политиката за употреба на алкохол. Повечето корпорации, които са нищо повече от лобно място за човешкия дух, имат стриктна забрана за пиене по време на работа. BBC не прави изключение. Дори имат разписана политика за алкохол и наркотици, наглеците. Съвсем друго е в БНТ, където можеш да чуеш водещи да фъфлят спортните новини още от ранния следобед, а след осем вечерта графика без правописна грешка е рядкост. Истински оазис на свободния телевизионен дух!
5) BBC треперят за рейтинга си
BBC е на първо място по рейтинг на британския телевизионен пазар. На коледните празници например 7 от 10-те най-гледани предавания са на BBC One. Голямата аудитория несъмнено означава компромиси със съдържанието, а рано или късно компромисите те убиват като творец и дори като личност. Няма как качество и масовост да съжителстват, не и в този живот. Когото и да питаш от БНТ, ще ти каже, че телевизията има мисия да образова и окултурява, и именно това е причината да бъде гледана от около 0.4% от населението на България (а не че са ебахти некадърниците). Нека BBC си жули чалгата, а БНТ продължава да бъде храм на българските аудио-визуални шедьоври.
6) В BBC се налага да работиш
През 1930 година Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че внуците на тогавашните хора ще работят само по 15 часа на седмица. Парадоксално, но прогнозата му още не се е изпълнила в обществената телевизия на неговата родна страна, а отдавна е факт в БНТ. Ако надеждно се измери времето, в което средният служител там действително работи, то може да се окаже, че БНТ живее във времената на нашите внуци и 15 часа работа на седмица са твърде много. В телевизията-майка могат да се видят отделни изключително прогресивни казуси, като например този на водещия на История.BG, който води един час в седмицата, но не всяка седмица (в последния понеделник от месеца има състезателно издание с ученици, водено от Драго Чая).
7) В BBC има голямо текучество
Официални данни за текучеството в BBC не могат да се намерят, но то няма как да не е по-високо от БНТ, откъдето, както е добре известно, се излиза само с краката напред. Процентът на напусналите служители всеки месец се смята за една от най-важните метрики за качеството на една компания и тук БНТ категорично превъзхожда BBC. Дори в нейния случай е много по-уместно да се говори за процент починали служители на месец. Но и да е смъртен човек (а той е, уви), то след смъртта му неговите деца могат да продължат неговото дело и да произвеждат още 30 години качествен телевизионен продукт. В този смисъл дължината на кариерата в БНТ се измерва не в години, а в брой поколения.
8) BBC си няма Стефан А. Щерев
И никога няма да има. Не защото Стефан А. Щерев не владее английски. Тъкмо обратното, вероятно половината думи, докато говори български, са на английски – просто така му идват. Истината е, че BBC никога няма да има такъв ярък талант, който измисля мини етюд за всяко 30-секундно промо – дали ще каже „Бррр” след думата „студено”, или ще сложи длани под главата си след думата „сън” – само небето е лимитът. И това дори не е лице на праймтайма, а на някакъв си сутрешен блок!
