От доста години вече разликите между кафявата и „нормалната” преса се стопяват, но не защото нивото на първата се вдига. Правописът, стилът и журналистическата етика (например проверяване на информацията от независими източници) постепенно изчезват от всички медии. Затова писането на тази статия не беше лесно – кое е характерна черта само на кафявата преса, но не и на цялото медийно пространство? Например търговията със страх и насаждането на тревожност е силен белег на кафявата преса, но истината е, че тя се среща във всички медии. Дори обществената телевизия (да не говорим за частните) започва „По света и у нас” с катастрофи, починали по друг начин лица и въобще смърт като водещи новини. Микрофони се навират със сладострастие в лицата на скърбящи хора навсякъде. Кариерното развитие зависи от това колко по-съсипан човек можеш да накараш да застане пред камера, в сравнение с конкуренцията.
Така че вариантите са два:
1. (може би по-разумният) Обявяваме цялата журналистика за кафява и тогава няма смисъл от тази статия
2. Слагаме все пак някакви граници (50 нюанса кафяво), пишем статията и прибираме приходите от хилядите кликове.
Спираме се на втория вариант с уговорката, че въпросните граници са условни:
1) Преувеличение на действителността
Всеки мъж, който е излизал с повече от три жени през живота си, почти гарантирано е попадал на високо енергийния тип. Говорът е неспирен, тонът е леко приповдигнат, преувеличаването на свойствата на обектите от околния свят е непрестанно. Това са „нааааай-яките обувки”, там е „сууууууууупер и не ходят убитаци”, на морето беше „мееега яко, човееек” и т.н. Кафявата преса има сходни черти – в нейния свят нищо не е обикновено. Обикновената селска мутра е „зърнен бос”, никому неизвестна блогърка е „прочута в цял свят журналистка”, футболист от „В” група е „известен наш спортист”. Отсъстват често употребявани в ежедневната реч глаголи като „съобщи” и „каза”, а на мястото им са „разтърси”, „изригна”, „скочи на”. Блица си имат дори фабрично заглавие с дежурния синоптик на НИМХ, който съобщава „странни” и дори „невероятно странни” новини за прогнозата за времето: тук, тук и тук. Странните новини са съответно „ще бъде слънчево, на места с разкъсана облачност”, „ще вали сняг, но постепенно ще отслабва, а привечер на много места и ще спре” и невероятно странното „иде сняг и дъжд, след дни се задава рязко затопляне, което обаче няма да продължи дълго”.
Този стил на писане води със себе си и съответната пунктуация, а именно:
2) Препинателни знаци в заглавията
Според изследване, публикувано в Cambridge Core най-често използваният препинателен знак в англоезичната преса е запетаята – няколко десетки пъти за 1000 думи. Удивителният знак е далеч назад – един-два пъти за 1000 думи. В кафявата преса нещата стоят тъкмо наобратно – запетаите ги няма никакви, за сметка на това удивителният знак присъства във всяко заглавие. Човек добива усещането, че нищо обикновено не може да се случи в този свят, пуст да опустее. Само някой да пръдне някъде и това мигновено е Бомба! Ексклузивно! или Мълния! (обективно погледнато може да е и трите, но чак пък всеки път).
Въпросителният знак в заглавието има коренно различна функция. Той служи не са въпрос към читателите, а за избягване на евентуална съдебна отговорност. Никой не може да те пипне, че си публикувал фалшива новина, защото ти просто питаш. Това, разбира се, не е единствената стратагема за изхлузване от отговорност. Много често се използва и:
На панаира на българската журналистика U-men.bg е циганинът с кран-машината за плюшени играчки. Пуснете два лева в процепа, ние гарантираме, че нищо няма да се хване.
3) Приписване на твърдения на читатели
Това са обикновено твърдения, които биха могли да бъдат сметнати за обидни, дискриминиращи или насаждащи расова омраза и могат да доведат до неприятни срещи в съда. Например „статията” „Бургазлии, внимавайте! Цигани с нагла схема за рекет, жертвите им са жени и възрастни”, в която можем да се информираме „как действат наглите роми, които цял живот живеят на ръба на държавата”, е написана, след като бдителни читатели „алармират” редакцията на „Флагман”. Много често известни личности са оплювани в долнопробни материали „по сигнал” на анонимни потребители. Например „статията” Читател на HotArena: Емилия удари 70 кила, тъпче кебапчета и торти (ШОК КАДЪР в галерията), си е изцяло написана от читател, редакцията няма нищо общо. Ебахти кво лайно трябва да си!
4) Жаргонен език
Българският, както и всеки друг език, има различни стилове, които се използват в различни ситуации. Едно е да говориш с най-близките си приятели на по бира на пейката, друго е да говориш пред масова аудитория. Като гардероба – всеки човек има дрехи за вкъщи и такива за официални събития (авторът на този текст има само един вид, но той вече е избягван и от най-близките си хора). Да използваш жаргонен език в медия е като да отидеш по анцуг на руския бал на Евгени Минчев (минус пънкарията). Думи като „пишлигар”, „ошишка се” и най-гнусното за всички времена – „моцарелките” за женски гърди (ох, чак ми се повдига стомахът, като го пиша), само показват какви духовно ошишкани пишлигари с мозък като моцарелка пишат по кафявите медии.
5) Местоимения в заглавията
Местоимението е част на речта, чиято функция се подразбира от названието – стои на „местото” на името. Обикновено се използва с цел да се избегне повторение. Да вземем например изречението „Селямсъзът си купуваше шаран, но щом видя, че Тарилйомът, и той си взел вече, хвърли шарана, па си купи сом, като рече: „Анатема, който плюска днес шаран“, и плюна въз рибата на Тарилйома.”. В него „той” замества „Тарилйомът” за благозвучие, иначе изречението ще изглежда така: „Селямсъзът си купуваше шаран, но щом видя, че Тарилйомът, и Тарилйомът си взел вече, хвърли шарана, па си купи сом, като рече: „Анатема, който плюска днес шаран“, и плюна въз рибата на Тарилйома.”. Звучи малко като да го е писало дете с леки развитийни проблеми.
Тъкмо като такива деца звучат „журналистите” от кафявите медии, когато използват местоимение, без да е ясно на чие место стои то. Например в заглавието „Галена най-накрая си я показа!” „я” замества нещо неизвестно, а то не е известно, понеже заглавието обикновено се прочита първо. Разбира се, срещу това авторът да изглежда като дебил, той получава солидна компенсация - провокира въображението на читателя и го кара да си представи вагината на Галена, която тя най-накрая си е показала. Копнеейки да види показаната вагина на Галена, читателят кликва на заглавието и прочита, че всъщност тя си е показала новата къща. (в интерес на обективната истина трябва да кажем, че Галена си показа вагината не „най-накрая”, а съвсем в началото).
6) Крадене на съдържание от социални мрежи
Тъй като качеството на материалите в днешните медии е изключително ниско, компенсира се с количество. „Журналистите” трябва всеки ден да бълват толкова текст, колкото нормален човек дори не може да набере на клавиатура. Затова те са обръщат към социалните мрежи като източник на съдържание. То е труднозащитимо от своя автор, а Инстаграм няма да тръгнат да съдят slava.bg, защото за да съдиш някого, трябва първо да знаеш за съществуването му. Бързо, лесно и (ако обичаш да ядеш лайна) вкусно.
7) Крадене на всякакво друго съдържание
Колкото и интересни неща да прави Мегз, колкото и хора да „изригнат срещу нея”, осмата статия за деня от нейния Инстаграм идва малко много дори на пишущите. Затова вниманието се насочва към големите в занаята. В близкото минало много се крадеше от други български сайтове, защото така се прескача неблагодарната и доста изискваща работа да се превежда. Според статия в „e-vestnik” отпреди десет години съдържанието на афера.бг е 90% крадено – основно лични блогове и други медии. В последните години обаче дали защото авторите станаха по-съзнателни спрямо правата си (Димитри Иванов например изрично забраняваше в колонката си във вестник „Сега” да го препечатват в кафяви сайтове), или заради загубените тук-таме дела за авторско право, но кафявите сайтове понамалиха краденето от български източници и се насочиха изцяло в чужбина (и остави всичко останало, ами им се налага да превеждат)
Краденето на съдържание не трябва да се бърка с:
8) Един и същи материал в няколко кафяви сайта
Тук не говорим за плагиатство, а за директно публикуване на един и същи текст в различни сайтове, понякога от същата „медийна империя”, понякога напълно шанаджийски. Технологията наподобява научните среди, където едно от най-важните неща е да бъдеш цитиран. Под всяка научна статия в интернет може да се види колко пъти е била цитирана в други публикации. По този начин, смята се, тежестта и достоверността ѝ се увеличават, а авторът се издига в кариерата. Нещо подобно е и в кафявите сайтове – една и съща простотия, написана от „Марица”, „ХотАрена”, „Би Лайф”, „Клюки.ws” (ебем ти и домейна. Сигурен съм, че никой в редакцията на този сайт не може да посочи къде се намира остров Самоа на глобуса), вече е с далеч по-голяма достоверност и аха-аха да стане истина.
9) Очернящи материали
Тъй като кафявите медии са собственост на много богати и влиятелни хора (досущ като u-men.bg), те много често се използват като лост в бизнес и политически конфликти. Например преди две-три години Блица пускаше през ден негативни статии за Григор Димитров, уж под претекста, че отказвал да играе за България. По една голяма случайност неговият мениджър Георги Стоименов е женен за средната сестра Малеева – Катерина, а нейната майка – Юлия Берберян беше активен член на „Протестна мрежа”. Една „агенция” пък поддържа на сайта си секция „Евъргрийн”, която е същинска галерия на политическите противници на нейния собственик (не формалния). Там има изключително гнусни неща, които далеч надхвърлят сферата на журналистиката и опират до онова, което ни отличава от животните.
10) Приютяване на „журналисти” със съмнителна репутация
Кафявите медии за такива журналисти са като пътен възел „Долна Митрополия” за плевенските проститутки – все натам ги влече. И оставят след себе си използвани презервативи. Измекярите, които през годините са се въртели като ветропоказатели и след това са приютени в кафяви сайтове и кабеларки, не са един и двама, но имена няма да споменавам, за да не предизвикам „остра негативна емоционална реакция, изразяваща се в почуда, гняв, възмущение и дори изумление”.
