9 футболисти от близкото минало, които ни липсват

... или за кого си спомняме при всяко петминутно търкаляне по земята на Неймар

Прочетена 1153 пъти Публикувана на Aug 4, 2019

Борбата за последователи в социалните мрежи, която след това се монетизира богато от спонсори, доведе до дисоциация между публичния имидж и истинската личност на футболистите. В ерата на маркетинга, изместените по-рано мачове заради китайския пазар и контузиите при епилиране на краката, все по-ценни започват да изглеждат онези футболисти, които бяха винаги себе си и не им пукаше от нищо. Около телевизорите в кварталните кръчми все по-често може да се чуе изречението „Няма вече такива футболисти, майка му стара”, изречено от някой по-възрастен фен на футбола (обикновено чичка с опъната от шкембето тениска на „Арсенал” или „Барселона”). Ето част от футболистите, от които няма вече такива, майка му стара:

1) Ерик Кантона

В недалечното минало децата в България си правеха футболни тениски с тиксо и хартия. През 90-те беше много модерно да имаш тениска с яка, за да можеш да си я вдигнеш, като Ерик Кантона. Днешните деца си правят прическа като на Серхио Рамос, но някакси не е същото.
Емблематичен за кариерата на французина остана кунг-фу ритникът срещу хулиган на „Кристал Палас”. Според очевидци, Кантона търпял, докато псувните били в рамките на нормалното за въображението на английския фен, и едва когато чул да споменават майка му, започнали да летят шамарите. В наши дни няма кой да ти шибне един ритник през мантинелата, ако си дразнещ рижав фен. Козмин Моци се опитва на терена, но знае, че няма нищо да му направят и не е толкова мъжествено. А Кантона го наказаха за осем месеца.
„Крал Ерик”, както го наричат умилително феновете на „Юнайтед”, се отказа от футбола едва на 30 години. Пълна противоположност на днешните звезди, които на пенсионна възраст обикалят по Азия за някоя индийска рупия повече. След отказването си той се захвана с плажен футбол и спечели световна титла с Франция, след като не можа да отиде на нито едно световно на трева. Истинска класа!

2) Фернандо Редондо

Както Кантона завинаги ще се помни с кунг-фу ритника си, независимо какви и колко титли е спечелил с „Юнайтед”, така за Фернандо Редондо емблематичен остава този момент през 2000 година:

Разбира се, заслугите му за историята на футбола далеч надхвърлят „таконасото” срещу Хенинг Берг. Освен като брилянтен опорен халф, Редондо е известен с постъпки, които доказват, че не всичко си има цена. Той пропуска Световното първенство през 1998, макар че е във върхова форма, защото не иска да си подстриже косата, както настоява треньорът Даниел Пасарела. По този повод казва, че преди футболист е човек – нещо, което днешните футболни хора често забравят.
И най-якото: след като е трансфериран в „Милан” през 2000 година,
Редондо получава тежка контузия на коляното. Тъй като перспективата е да не играе дълго време, той изисква от клуба да спрат изплащането на заплатата му! Нещо, което на един Гарет Бейл не би му хрумнало дори да играе 200 години, от които е контузен 198. В крайна сметка след две години и половина отсъствие от терена Редондо се завръща и печели Калчото и Шампионската лига с „росонерите”.

На панаира на българската журналистика U-men.bg е циганинът с кран-машината за плюшени играчки. Пуснете два лева в процепа, ние гарантираме, че нищо няма да се хване.

3) Филипо Индзаги

Гъз, пръст и зъб най-болят, казват осведомените. Индзаги е вкарвал гол с всяко едно от тях. За него сър Алекс Фергюсън казва, че вероятно е роден в засада, а Йохан Кройф: „Момчето не умее да играе футбол. Просто винаги е на правилното място”.
Филипо Индзаги е играч в своя собствена категория. Днешните нападатели са или „фалшива деветка”, което не го знаеш нападател лий, защитник лий, мъж лий, жена лий, или гардероби тип Ромелу Лукаку, които газят наред, пък ако уцелят топката – уцелят, или татуирани симуланти тип Неймар или Луис Суарес. Няма ги вече хищниците в наказателното поле тип Ромарио, Давор Шукер или Индзаги, които могат да отбележат хеттрик с 500 пробягани метра на мач.

4) Оливер Кан

Представете си Ники Михайлов, който се кара на защитниците си, загдето са оставили футболист на противника да стреля отдалече. А сега си представете Оливер Кан.

5) Христо Стоичков

Можем само да съжаляваме, че през 1994 нямаше Инстаграм. Колко изпуснати сторита от басейна с обилното телесно окосмение на Христо Стоичков и Трифон Иванов, и недотам обилното на Данчо Лечков и Боби Михайлов. От друга страна Стоичков също изпусна, защото можеше да рекламира и по-престижни продукти от оптика за ловни пушки (едва ли щеше да е Нивеа Фор Мен).
А може би изобщо нямаше да има Инстаграм, да му е**ш п**к**а майна и Инстаграм.

6) Пол Гаскойн

Във времена, в които футболистите празнуват головете си с предварително репетирани хореографии, сърцето се сгрява от спомена за гениалния гол на Гаскойн срещу Шотландия, след който той се просна по гръб на тревата и имитираше наливане с уиски. Ебаси пича!

Впоследствие нещата се обърнаха - Газа се налива с уиски, когато имитира пиене на вода.

7) Роналдиньо

В днешния футбол като цяло (не само при Петър Хубчев) радостта я няма вече. Има стойки, има заучени фрази, има качествени препарати за възстановяване, но непринудената радост да тичаш волно след топката и да я прекараш през краката на съперника сякаш изчезна с навлизането на големите пари. Последният футболист, който се радваше като дете на футбола, беше Роналдиньо. Е, той ще ни липсва не само затова. Просто беше най-големият.

8) Алесандро Неста

Ако футболът е изкуство, то шпагатът е неговата най-фина форма. Изискват се светкавичен ум, правилно решение за милисекунди и съвършено синхронизиране с движението на съперника. Е, ако си Дженаро Гатузо, не се изискват. Алесандро Неста е безспорно един от най-брилянтните представители на това изкуство. В днешния футбол все повече се търсят качества като издръжливост, физическа сила и чист атлетизъм. Играта стана много интензивна. Затова все по-рядко ще се срещат деликатни, елегантни и акробатични защитници като Неста.

9) Рене Игита

Месито може и да ги лъже всичките, ама Рене Игита излезе да се лъже с Роже Мила на центъра, и то в продълженията на осминафинал на световно.
Месито може да има седемнайсе Златни топки, ама не е преговарял с Пабло Ескобар да върне отвлечената дъщеря на друг наркобарон (че и малко в затвора заради таз работа).
Месито може да мине всичките защитници на противника, но Игита може да мине всички нападатели:

За кокаина е излишно дори да се споменава.
Е, кой има по-големи топки?

10) Зинедин Зидан

Трябва да си аутист или да имаш футболния интелект на Павлета Рашкова, за да не ти липсва Зинедин Зидан.

Ние публикуваме рядко. Ако искате да получавате известия за всеки нов материал, можете да се абонирате.

Няма да получите никога друг вид съобщение от нас, освен за нова статия.

Можете да се отпишете с едно кликване на линк, който се съдържа във всеки мейл до вас.

U-men е независима медия и не споделя данни с никого (е, само малко с ЦРУ и МОСАД, но то не е от хубаво).