Животът е едно колело, както са знаели още древните шумери. Веднъж си на върха и всички те желаят, в следващия миг си на дъното и всеки иска да си избърше обувките в тебе. Така е и с храните – някога давани на прасетата, на затворници, или просто гниещи на морския бряг, днес те ежедневно присъстват на страниците на кулинарните списания и по-лошо – ежесекундно в нюзфийдовете на социалните мрежи. Кратък преглед, без претенции за изчерпателност:
1) Фондю
Родом от Швейцария, фондюто е било традиционен начин на швейцарските животновъди да употребят останки от сирене и стар хляб. Сиренето, или по-точно сирената, защото обичайно се прави с повече от един вид, се разтапят в общ съд, в който всички бъркат с парче хляб, набучено на клечка. Или както казват в пловдивско – „Отърляй, отърляй, да хване блажнотийка. ”Днес в ресторантите в Женева фондю се предлага за няколко десетки евро на човек, а в телевизионни формати от рода на „Мастър Шеф” някакви лелки го използват, за да блеснат с кулинарни умения и познания.
2) Гаспачо
Гаспачо е испанска лятна супа, която се сервира студена. Рецептите за нея съществуват стотици. За класически вариант се смята андалусийският, който се прави с домат, краставица, чушка, чесън и малко оцет. Гаспачото е един чудесен начин за утилизиране на стария хляб, както и за повишаване на самочувствието, в случай, че го ядеш в ненужно скъп испански ресторант , седнала на стол тип „щъркел” на оживен софийски булевард.
Откакто се наложи да върнем аванса за магистрала "Хемус", сме я окъсали нечовешки. Можете да ни помогнете да възстановим познатия стандарт на живот, като дарите дребна сума.
3) Суши
Днес сушито е сбъдната мечта на хиляди момичета, които прииждат в София твърдо решени да оставят зад гърба си живота на село. То произхожда обаче не като храна на императори, а като начин за съхраняване на рибата преди да се появи хладилникът. Завито във ферментиращ ориз, парчето риба се запазвало потенциално няколко месеца. По това време оризът не се консумирал, а се изхвърлял. Едва през средните векове в Япония започнали да прибавят оцет, който елиминирал млечно-киселата ферментация, но сам консервирал рибата. Оттогава сушито се яде с ориза (а доматите без колци).
4) Волска опашка
Всяко момиче, което е ходило някога в Рим, е чело в пътеводителя – Колизеума, Ватикана, волската опашка. В наши дни се намира сравнително трудно – трябва да имаш приятел месар. Ако приятелите ти са месари обаче пък почват други проблеми. Както и да е. В миналото обаче опашката на вола било онова, което остава след като премийните разфасовки се изкупят от по-заможните римляни. В интерес на истината е да се каже, че сготвена добре (задължително с целина) волската опашка е едно от най-вкусните неща въобще.
5) Охлюви
Напълно възможно е дори и в наши дни да се храните с охлюви и да сте беден, а вероятността се увеличава драстично, ако сте родом от циганската махала в Горна Оряховица. Слава Богу, охлювите се берат лесно и се размножават, за разлика от други източници на прехрана, като например релсите по изоставените коловози на гарата. Както и при много други кулинарни артикули, заслугата тези лигави твари да с причислят към деликатесите е на французите – вариш го половин час в бързата тенджера, изцърцорваш малко горчица, тръсваш го в чинията и му викаш „ескарго”. Забележка за господата – не работи безотказно. Ако нарежете една глава кромид в чиния, излеете един буркан „Хорце” отгоре и му кажете конфит доаньон, шансовете ви пред момиче от Ямбол са минимални.
6) Киноа
Киноата се гледа там, където не расте нищо друго. Просто и ясно. Идва при нас от Андийското плато, което е високо 4000 метра и понякога температурите варират от -10 през нощта до над 30 през деня. Четирите сезона в 24 часа! Натуралната зърно има горчива обвивка, която трябва да се премахне механично преди да стигне до Хепито. Киноата има едно единствено голямо предимство - ако някое ястие не ви се получи, било то печено месо или салата, винаги може да ръгнете малко киноа в последния момент и всички ще ахнат.
7) Омар
Ако някога сте се питали защо омар не може да се намери дори и в луксозните ресторанти в България, иначе рецептивни за какви ли не чуждестранни кулинарни изгъзици, отговорът е много прост – яде се трудно. Използват се специални прибори за омар, които не са особено лесни за начинаещи и изискват известна практика. А тези неща не ги преподават в Бургаския свободен, следователно момичето от Ямбол няма къде да ги научи и се притеснява. Затова и не си поръчва. Иначе по същество – дали поради външния си вид на гигантски насекоми, или защото се е срещал в големи количества, в миналото омарите са служели за храна основно на затворници, прислуга и т.н. Съществува история, вероятно полуистинна, че роби в САЩ съдят господаря си, защото ги храни всеки ден с омар. Съдът присъжда, че мекотелото не бива да присъства в менюто на роба повече от три пъти седмично.
