21 юни 2019 година. В „Панорама” по БНТ Томислав Дончев говори за новата икономика на България. Следва интервю с един от синовете на Шимон Перес – Нехемия (Хеми), който е в София на някаква стартъп конференция, акселератор или както там го наричат хипстърите. Оказва се (след кратко търсене в интернет), че на младини Хеми Перес е бил 10 години военен пилот в израелската армия, а от около 30 години се занимава с рисков капитал (управлява фонда „Питанго”). Непредубеденият зрител няма как да не забележи известен контраст между България и Израел, що се отнася до заниманията и интересите на политическия елит (и на неговите наследници). Затова той решава да научи повече за този феномен. Най-популярната книга по въпроса е „Стартъп нация”, от Дан Сенър и Саул Сингър (американци с еврейски корени). След прочитането ѝ непредубеденият зрител вече е убеден, че у нас няма голяма опасност от технологичен бум, защото не просто не са налице нужните пререквизити, а са налице техните антипререквизити (нова дума). Ето кои са факторите, довели до бурния растеж на тех-индустрията в Израел:
1) Елитните подразделения на армията
Цяла плеяда предприемачи и висши мениджъри в мултинационални технологични компании са служили в елитното подразделение 8200. То е нещо като американската Агенция за национална сигурност (NSA), само че с пъти по-малък бюджет. Или нещо като нашата ДАНС, с единствената разлика, че повечето служители могат да пишат на клавиатура с повече от два пръста. 8200 е специализирана в дейности като подслушване, хакване, следене и изобщо всякакво разузнаване, свързано с комуникационна техника. Служещите са набирани веднага след завършването на средно образование и средната им възраст е по 20 години. За подразделение 8200 е характерна минимална степен на надзор – задачите просто се дават и се очаква да бъдат свършени. Една примерна задача: проникни в компютрите на вражеска държава Х и виж какво съдържат. Курсантът сам трябва да измисли не само как да преодолее киберзащитата на държава X, но също и как да декриптира данните (като „отвлече” компютрите на вражеска държава Y и използва тяхната изчислителна мощ - истинска история). С такива неща запълват дните си в подразделение 8200. Сред компаниите, основани от бивши курсанти, са Viber, ICQ, Taboola (това са интересните линкове за устройството против хъркане, което превзема България и тям подобни) и др.
2) Инакомислието
Минималният надзор и плоската йерархична структура са типични не само за армията, където е напълно в реда на нещата да се обръщаш към командира си по малко име и да оспорваш думите му пред всички. Тази черта е характерна за цялото общество на Израел и се обозначава с думата „чуцпа” (chutzpah на идиш). Значението ѝ е нещо средно между нахаканост, дързост и инакомислие. За чужденеца, особено от силно йерархични култури като азиатските, това може да е шокиращо.
Сградите на "Гугъл" и "Интел" - изглед от плажа в Хайфа
Снимка: David King
„Стартъп нация” описва подробно борбата между инженерния екип на „Интел” в Хайфа, Израел, и висшето ръководство на компанията в Санта Клара, Калифорния. Тя се развива в началото на века и се отнася до бъдещето на микропроцесора и на новия тип персонален компютър, наречен лаптоп. По това време конкуренцията между производителите на чипове е ожесточена. Всеки се стреми да произведе процесор с колкото се може по-висока тактова честота, защото това се търси от потребителите. На път е да бъде достигнат прагът, отвъд който честото включване и изключване на транзисторите генерира толкова топлина, че се налага мощно охлаждане. Толкова мощно, че не може да се побере в лаптоп. Развойната дивизия на „Интел” в Израел осъзнава „енергийната стена”, с която ще се сблъскат производителите на микрочипове, ако продължават да ги правят все по-малки и по-бързи. Затова разработва процесор, който използва драстично по-малко ток, следователно се нагрява много по-малко и удължава драматично живота на батерията. Заради редица оптимизации на самия процес на изчисление на инструкциите, характеристиките му са сходни с най-добрите процесори по това време, но тактовата му честота е едва две-трети от тяхната (1.6GHz срещу 2.4GHz). Сииотата, сифиотата и всички със „си-„ в длъжността са на път да разкъсат ризите си за няколкостотин долара – ама как ще пуснем на пазара процесор с по-малка тактова честота, нали акциите ни ще се сринат, не знаете ли как работи мозъкът на един потребител: повече гигахерци – купувам, по-малко гигахерци – не купувам, все едно да пуснем „Ферари” с наполовина конски сили, и други подобни. В крайна сметка, след милиони пропътувани километри между Хайфа и Санта Клара, стотици срещи, десетки приклещени мениджъри в коридори, конферентни зали и дори тоалетни, израелските инженери успяват да се наложат и на пазара са пуснати процесорите от серията “Pentium M” (като мобилен). Освен изчислителна мощ за милиони лаптопи „Дел”, „Тошиба” и др., те осигуряват и оцеляването на „Интел”, чийто акции са изгубили близо 80% от стойността си през последните 2 години (след пукането на дот ком балона).
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите с дребна сума. Към всеки дарен лев редакцията ще добави още един, а в края на месеца томбола ще определи щастливеца, който ще може да си купи хероин от Киро Японеца.
3) Имиграцията
При основаването на съвременната държава Израел през 1948 година, населението ѝ е малко повече от 800 000 души. Днес е над 9 милиона. Освен на високата раждаемост (жените в Израел раждат средно над три деца), огромният демографски прираст се дължи и на милионите имигранти от целия свят. Голяма част от тях са изключително образовани – например тези от бившия СССР. Заради антисемитизма в съюза евреите трябва да полагат в пъти по-големи усилия, за да получат работа като лекар, инженер, научен работник и т.н. Затова когато рухва Източният блок, само за няколко години в Израел емигрират близо милион руски евреи. През 90-те е съвсем нормално докторант по физика да кара такси в Тел Авив или професор по математика да работи като пазач (един от тях – професор Яков Мозганов – основава вечерна школа по математика и физика в училището, което през деня охранява, като привлича за преподаватели много свои безработни колеги от бившия СССР. Днес то е сред водещите средни училища в страната).
Разбира се, далеч не всички имигранти в Израел са високообразовани. Етиопската диаспора например, „прибрани” през 1980-те с няколко секретни операции, е изключително изостанала икономически и културно. Повечето Бета евреи, както се наричат, са от отдалечени селски райони и виждат електричество и течаща вода за първи път в живота си чак в Израел. И днес, 30-40 години по-късно, етиопските евреи изостават значително като образование и доходи от средното за страната.
Имигрантите обаче са изключително годни за предприемаческа дейност. Голяма част от тях са предварително селектирани по признака „склонност към поемане на риск”. Все пак не всеки е способен за захвърли родната си държава и миналото си току така. Нагласата да започнеш от нулата е най-важното качество на предприемача, а емиграцията по същество е точно това.
4) Липсата на природни ресурси
Израел е истинско олицетворение на поуката от приказката за неволята. Сухият климат и липсата на каквито и да е природни дадености, комбинирани с качествата от точка 2, са в основата на невероятни достижения. Например отглеждане на риба в пустинята. Копаейки кладенец за напояване през 80-те години, жителите на кибуца Машабей Саде стигат до подземен водоем на 800 метра дълбочина, чиято вода се оказва твърде солена и направо гореща – около 38 градуса. Вместо да ударят капите си в сухия пясък на пустинята Негев и да регистрират партия „Няма такъв кибуц”, те решават да се допитат до местния академичен елит от университета „Бен Гурион”, който се намира само на трийсетина километра. Професор Самуел Апелбаум осъзнава, че водата има идеални характеристики за отглеждане на соленоводни тропически аквакултури. Днес в кибуца Машабей Саде, освен фурми и маслини, отглеждат тилапия, лаврак, скариди и др., с чийто отпадъци (културната дума за ако) наторяват фурмите и маслините.
Гората Ятир: 4 милиона дървета, посадени на ръка, за да спрат настъпването на пустинята Негев на север
Снимка: Wikipedia5) Патриотизмът
Под патриотизъм израелците (да им се чудиш на акъла!) не разбират да пееш „Хава нагила” в река Йордан гол до кръста, нито да ходиш на абитуриентския си бал в традиционна сефарадска носия.
Двойка сефарадски евреи от Сараево
Снимка: Unknown:
Под патриотизъм те разбират покрай собствения си успех да помогнеш и на другите. Те наричат това „патриотизъм с печалба” (profitable patriotism). Не е рядкост еврейски предприемач да отдели няколко минути за Израел, когато прави презентация на своята компания пред потенциални инвеститори – колко хубаво е да се инвестира там, какъв гигантски потенциал предлага тя, с какви хубави и образовани хора е населена и прочее. Дори и да не успее сегашната сделка, въпросните инвеститори могат да се заинтересуват от Израел като място за правене на бизнес въобще и в някой бъдещ момент да дойдат в страната. Тоест израелските предприемачи изземат функциите на посланици, търговски аташета и други официални длъжности (дори и ние имаме тъговски аташета тук-таме, но голяма част от тях гледат повече как да прокарат цигарки през границата с дипломатическия си паспорт, отколкото някакви търговски интереси на България).
6) Държавната помощ
За непредубеденият читател авторите на „Стартъп нация” звучат доста про-бизнес, дори на моменти лъхат на изпотените подмишници на Атлас, който крепи света, но аха да вдигне рамене. Дори и те обаче, покрай стандартните хвалебствени песни за лидерството, силния дух и т.н., отдават значимото на държавната помощ за раждането и прохождането на тех-индустрията в Израел. Началото е поставено още през 1977г. с израелско-американската програма BIRD (Binational Industrial Research and Development), която донякъде наподобява „Тиндър”, само че вместо отчаяни мъже и жени, среща компании и инвеститори. BIRD поема до 50% (максимум $1 000 000) от разходите за развойна дейност на израелската и американската страна. До наши дни програмата е инвестирала 350 милиона долара в близо 1000 проекта, като генерираните приходи от директни и индиректни продажби надхвърлят 10 милиарда. Това обаче е само предвестник на стартъп бума в Израел. Истинското начало е поставено с програмата „Йозма” („инициатива” на иврит), създадена през 1993 година от чиновници в израелското Министерство на финансите (нещо като Менда Стоянова и Владко Горанов, но не толкова високопоставени, а просто някакви анонимници). Тя работи така: 100 милиона долара се разпределят в 10 фонда с рисков капитал. Всеки фонд включва три заинтересовани страни – израелски предприемачи, чуждестранен фонд с рисков капитал и израелски традиционен капитал (банки и инвестиционни фондове). Правителството допълва събрания от трите партньора капитал с две трети, като получава 40% дял от фонда.
Две са ключовите характеристики на програмата „Йозма”, които определят нейния успех. Едната е възможността частните партньори да изкупят държавния дял на първоначалната му цена (плюс натрупаните лихви), без значение каква е текущата пазарна стойност на компаниите, притежавани от фонда. По този начин държавата поема част от риска, но не присвоява потенциалната печалба, което е много атрактивно за инвеститорите. Вторият ключов детайл е срочността на програмата. „Йозма” съществува само пет години – от 1993 до 1998. В този период няколко стартъпа са продадени на европейски и американски инвеститори, правителството решава, че мисията е изпълнена и продава своите дялове във фондовете. По този начин се избягва по-нататъшно изкривяване на пазара от държавната намеса и бюрократизиране на програмата, ако не и по-лошо (наши хора, аз на тебе – ти на мене и др.).
