„Нация, която не помни миналото, нямат бъдеще” е известен цитат на Уинстън Чърчил. Достатъчно е човек да разгледа един от долуописаните обекти, за да добие смътна представа за бъдещето на българската нация (един вид, не е необходимо да посещава циганската махала в Сливен).
1) Казиното във Вършец
Казиното във Вършец е построено по царско време. Един ден местните си задали въпроса как могат да преминат от икономика на ниската добавена стойност (банята в града) към икономика на високата добавена стойност (хазарта). Тъй като по това време Силициевата долина не съществувала и нямало стартъпи, гражданите на Вършец трябвало да измислят нещо друго. Понеже нови неща се измислят трудно, а и е много изморително, решили сградата да е почти идентична с баден-баденския Курхаус (с извинение). Казиното било завършено през 1924 година и веднага парата се завъртяла. Елитът на пре-комунистическа България и някои членове на царското семейство жулели често на рулетката (вероятно с променлив успех, както е винаги на рулетка).
След 1944 година с присъщото на комунистите въображение казиното е превърнато в работнически стол. След това затваря и постепенно започва да се руши. Днес таванът е частично пропаднал. Наоколо се въртят млади роми, които крънкат пари от туриста. Като цяло гледката навява изключителна тъга за онова, което можеше да бъде, ако в европейските фондове имаше програми за развитие на хазарта. Уви, такива няма и днешният собственик – Министерството на здравеопазването, явно не е особено мотивиран да възвърне някогашния блясък на това прекрасно бижу.
2) Банята в Банкя
Докато сме на балнео-вълна, мимоходом трябва да споменем и банята в Банкя, макар че неотдавна заместник-кметът на София по културата Тодор Чобанов заяви, че до 2020 година тя ще бъде ремонтирана. Разбира се, щом заместник-кметът по културата обещава нещо, то няма как да не се случи, но все пак докато последната плоскост гипскартон не бъде залепена на фасадата, сградата заслужава място в настоящата класация.
Банята в Банкя е построена за три години – между 1907 и 1910 година. Намира се на метри от центъра на града, в красив парк (в който новият инвеститор няма да отсече и едно дърво). В строежа са вложени изключително качествени материали от цяла Европа – Белгия, Италия и т.н. За разлика от казиното във Вършец, банкянската баня продължава дейността си дълго след 1944 година. Фактически краят й идва поради спаднал зрителски интерес – постепенно хората намаляват и накрая е затворена през 2001 година. Всъщност невероятното не е, че евентуално банята прекратява дейността си, а че изобщо съществува близо 100 години при наличните хигиенни навици на българите от шопския край.
На панаира на българската журналистика U-men.bg е циганинът с кран-машината за плюшени играчки. Пуснете два лева в процепа, ние гарантираме, че нищо няма да се хване.
3) Старата музикална гимназия в Русе
Само за рушащите се архитектурни перли в Русе може да бъде написана отделна статия, а за паметниците на културата с монтирана алуминиева дограма по европроектите – цяла монография. Една от емблематичните русенски сгради, при това разположена на една от най-оживените точки на града днес, е бившата музикална гимназия. Построена през 1901 година от немски архитект, с помощта на протестантската общност в България. Изоставена е през 1986 година, след голямото земетресение в Стражица. През 2007 година държавата я продава на местните бизнесмени братя Бобокови (родом от село Пиргово), като те декларират намерение да я реставрират и превърнат в музей. В музея ще бъде изложена тяхната частна колекция с произведения на изкуството и антични предмети (за последните няма научно и легално обяснение как са станали тяхна собственост). Смяната на режима през 2009 година обаче слага прът в колелото на прогреса и до днес музеят не е отворен, а строителните платна на старата музикална гимназия радват русенци и гостите на града.
4) Чинията на Бузлуджа
Тази уникална българска сграда има големия недостатък да се намира на баир и по този начин автоматично елиминира 90% от потенциалните посетители. Баирът е по-известен като връх Бузлуджа и е близо до географския център на България (на около 13 километра). Твърди се, че светлината от гигантските петолъчки, монтирани на вертикалната структура до летящата чиния, може да се види от Румъния. Зданието, чието официално име е Дом-паметник на БКП,е открито лично от Тодор Живков (познато?) през август 1981 година. Поводът не е 1300 години от основаването на България, а годишнината от Бузлуджанския конгрес през 1891 година, който е организиран от Димитър Благоев и се смята за началото на организираното марксистко движение у нас. Огромна част от средствата за построяването на „чинията” са събрани с покупката на пощенски марки, включително и от малки деца в училище. Днес паметникът е на ръба на оцеляването и от 2018 година е назначена денонощна полицейска охрана, която да предотвратява влизането на хора и евентуален инцидент.
5) Семинарията в Черепиш
Семинарията до гарата на село Черепиш представлява голям комплекс, който включва учебни зали, битови помещения за настаняване на учениците, както и църква. Построена е по времето на цар Борис III, като в края на 30-те е специализирана в църковно-певческо училище. По време на Втората световна война Софийската семинария е превърната във Военна болница, а след като руснаците ни освобождават от фашистко робство (както ни учиха в началното училище в края на 80-те), в нея е настанена Червената армия. Това налага преместването на Семинарията в Черепиш, което се случва през 1950 година. С постановление на Министерски съвет от септември 1950 година Софийската семинария е превърната в Централен дворец на пионерите „Септемврийче”. Днес сградата на Черепишката семинария е потънала в растителност и е отвъд точката на възстановяване. А и изглежда собственикът й – Врачанската митрополия – няма никакви подобни намерения.
В семинарията в Черепиш е учил настоящият български патриарх Неофит. Той я завършва през 1965 година.
